— Да не си посмяла! — кресна баща ѝ и изражението на лицето му я изпълни с вина. — Дори не се шегувай с това, Савин. „Валинт и Балк“ са напаст. Паразити. Пиявици. Веднъж залепят ли се за теб, няма отърване. Ще спрат едва когато придобият слънцето и започнат да начисляват лихви на цялото човечество при всеки изгрев. Обещай ми, че няма да се доближиш дори до парите на проклетите копелета!
— Обещавам. Ще стоя на страна. — Не беше лесна работа обаче. Също като корените на вековна върба алчните пипала на въпросната банка бяха плъзнали навсякъде. — Пък и не става дума за много. Вече придобих огромен дял от оръжейната фабрика в Остенхорм на цена, която не можеш и да си представиш дори.
— Оръжията винаги са били добра инвестиция — призна баща ѝ, докато наблюдаваше как тя отблъсваше с лекота атаките на Горст.
— Разбирам също, че тези огнени тръби са бъдещето на армията. Оръдия ги наричат.
— Дадоха смесени резултати в Стирия.
— Вярно, но с всеки ден стават по-малки, по-леко преносими и по-мощни. — Савин отстъпи настрани и пропусна промушващия удар на Горст покрай себе си. — Разработили са и експлодиращо гюле.
— Експлозивите също са добра инвестиция.
— Особено ако се сдобия с поръчка от Кралската гвардия.
— Нима? Познаваш ли някого с достатъчно влияние?
— Да не повярваш, вече съм уредила малко соаре с Ейсил дан Рот и неколцина други съпруги на военни. Както чувам, съпругът ѝ наскоро е бил произведен в началник на кралската оръжейница.
— Какъв късмет — промърмори сухо баща ѝ.
Поредната атака на Горст беше откровено унизителна.
— Виж какво, аз също не съм от стъкло — каза тя, избивайки с досада острието на рапирата му. — Нападай на сериозно.
В крайна сметка тренираше, откак се помни. Като малка мечтаеше един ден да спечели Турнира, преоблечена като мъж. Представяше си как накрая сваля шапка и великолепните ѝ руси къдрици се разпиляват, а екзалтираната тълпа скача на крака да я приветства. После обаче перуките излязоха на мода и тя отряза плитките си, които и бездруго не бяха руси, а невзрачно кафяви. След това научи, че мъжете не скачат на крака да приветстват жена, която току-що ги е била в собствената им игра, затова остави кръга за дуели на наперените петли и реши, че ще ги бие с натрупаното в банковата си сметка.
Последвалите атаки на Горст бяха една идея по-сърцати от предишните и когато пропусна покрай себе си поредния вял опит за посичане, тя блъсна Горст с гарда на дръжката на рапирата си.
— Значи освен че говориш като жена, и се биеш като такава?
Погледът на Горст дори не трепна.
— Ау! — извика баща ѝ. — Едно на нула за дамата.
— Искам да знам какво е да те нападне здрав, опасен мъж на сериозно. — Савин зае позиция, намести уверено стъпала, стисна уверено дръжките на остриетата, беше напълно сигурна в способностите си. — Иначе какъв смисъл от всичко това?
Горст хвърли поглед на баща ѝ. Архилекторът стисна замислено устни, после кимна одобрително.
— Дошла е да се учи. — В изражението на лицето му се прокрадна суровост, която не беше виждала досега. — Научи я.
Имаше нещо различно в това как Горст зае позиция, в това как намести стъпала върху леко поскърцващите дъски на пода, как разкърши едрите си рамене и как хвана дръжките на нащърбените си остриета. Плоското му лице все така не показваше никаква емоция, но в стойката му имаше нещо. Сякаш пред Савин за пръв път се открехна затворена досега врата и в процепа ѝ тя зърна чудовище.
Едно е да се изправиш пред окован за верига бик. Но когато осъзнаеш, че веригата е свалена, че рогата са насочени към теб и копитото е започнало да рие в прахта, същият този бик изглежда напълно различно животно.
Размисли, понечи да отвори уста и каже „Чакай“.
— Давай — изпревари я баща ѝ.
Очакваше силата му, не тя я изненада. Това, което я стъписа, бе бързината му. Не беше успяла да си поеме дъх, когато той се озова на крачка от нея. Очите ѝ се облещиха при вида на летящата към главата ѝ рапира. Отстъпи инстинктивно встрани, вдигна кинжала и парира стоварващото се отгоре острие.
Оказа се, че не е била готова за силата му. Ръката ѝ изтръпна — от рамото, та чак до върха на пръстите. Зъбите ѝ изтракаха. Залитна заднешком, зяпнала от изненада, а късото му острие вече на свой ред летеше към нея. Стовари се върху рапирата ѝ, изтръгна я от безчувствените ѝ пръсти и тя се плъзна по дървения под. Савин размаха напосоки кинжала — от техника нямаше и следа — зърна за миг проблясък на метал…