Един фургон изтрополи покрай опашката от мъже и ги опръска порядъчно с кал. Те взеха да роптаят, напсуваха коларя, а той напсува тях, после опашката тръгна и мъжете пристъпиха крачка напред.
— Момчетата ми се разотидоха всеки нанякъде. Един умря в Стирия. Един се оженил в Келн, както чух. Трябваше да взема назаем и изгубих къщата. Ех, хубава долина беше.
— Е… от „беше“ полза никаква — смотолеви Брод. Бе достатъчно потиснат от собствените си несгоди, за тези на другите нямаше сили.
— Самата истина, прав си — отвърна старецът и Брод съжали, че въобще си беше отворил устата. — Ами че как, помня аз, като бях още момче…
— Затваряй си шибания плювалник, дъртофелник такъв! — кресна мъжът пред Брод.
Беше едро копеле, със звездовиден белег на едната буза. От ухото му липсваше парче. Ветеран безсъмнено. Гневът в тона му накара сърцето на Брод да затупка малко по-бързо. Усети приятното гъделичкане на вълнение в гърдите.
Старецът зяпна:
— Не искам да обиждам никого…
— Затова сега по-добре си затвори шибания плювалник.
„Мълчи си. Не се бъркай. Не се ли научи вече? За кой път все същото? Нали обеща на Лиди. Само преди няколко часа ѝ обеща. Без повече неприятности.“
— Остави го на мира — изръмжа Брод.
— К’во каза?
Брод свали стъклата за гледане, сгъна ги, пъхна ги внимателно в джоба на палтото и опашката зад навъсеното лице на мъжа отпред се разми в неразбираемо петно.
— Разбирам те — каза Брод. — Разочарован си. Аз не мисля, че животът на кой да е от тия хора тук се е наредил точно както са се надявали, ти как мислиш? Знам, че не за това си мечтал.
— Ти пък какво знаеш за мечтите ми?
Брод едва се сдържа да не му размаже физиономията. Но беше обещал на Лиди. Затова просто пристъпи към него, достатъчно близко, че хвръкналата от оголените му зъби слюнка да опръска белега на бузата на мъжа.
— Знам, че няма да ги намериш, обърнат към мен, това знам. — Вдигна юмрук пред лицето му. Описа кръг с показалеца. — Хайде сега се обърни напред, преди да съм ти вкарал главата в ей тая стена.
Белязаната буза на мъжа потрепна и за момент, за един прекрасен момент Брод си помисли, че той ще му налети. Как само му се прииска онзи да му налети на бой, макар и за момент, съвсем за мъничко, само колкото да се отпусне и освободи сковаващото напрежение. Почувства се наистина свободен за пръв път, откакто се върна от Стирия. Е, с изключение на тогава, когато размаза физиономията на Чат-пат Ленарт.
Но за беда кръвясалият поглед на мъжа попадна на юмрука на Брод. И по-точно на синята татуировка на опакото на ръката му. И той изсумтя нещо под нос и се обърна напред. Запристъпя от крак на крак, после вдигна опърпаната си яка, излезе от опашката и тръгна нанякъде.
— Благодаря ти за това — каза старецът и буцата на кльощавото му гърло подскочи нагоре, докато преглъщаше. — Не останаха вече свестни хора, никой не постъпва както е редно.
— Както е редно. — Брод разтвори юмрук и направи болезнена гримаса. Изглежда, проклетниците спираха да го болят само когато бяха стиснати в юмрук. — Дори не помня какво беше това.
Беше виждал много мъже в края на тези опашки, хората, които решаваха кой ще работи и кой не. Повечето обичаха да гледат друг да се гърчи в краката им. Офицерите в Стирия бяха същите. Властта рядко правеше човека по-добър.
Този пред халето на „Кадман Ейл“ обаче изглеждаше от по-свестните. Той седеше под брезентов навес и имаше голям свитък хартия пред себе си. Посивял, сериозен, всяко негово движение — бавно и премерено, все едно го беше обмислял дълго преди да избере най-добрия начин да го направи.
— Казвам се Гунар Бул — излъга Брод. Знаеше, че не го бива в лъжите, предположи, че мъжът веднага разбра, че го будалка.
— Аз съм Малмър. — Той огледа внимателно Брод от глава до пети. — Имаш ли опит в пивоварните?
— Предполагам, с годините съм изпил прилично количество от продукцията им. — Брод опита нещо като усмивка, но веднага разбра, че Малмър не смята да се присъедини към веселието. — Но опит в правенето ѝ не, нямам. — Малмър кимна разбиращо, като човек, свикнал на разочарования. — Но ще работя здраво. — Тази седмица беше работил всичко на всичко два часа. Рина конюшни. Тази опашка беше третата за деня, не искаше да се прибере у дома с празни ръце. — Ще пренасям въглища или ще премитам пода… или… ами каквото и да има за правене. Ще работя здраво, обещавам.