— Вземи се успокой, приятелю.
— Или какво, старче?
— Или ще се натъжиш. Не е ли и бездруго светът достатъчно мрачно място за живеене? Всичко живо крачи наперено насам-натам като Кървавия Девет, все едно ще изколят целия свят, ако им падне.
Стаур свъси вежди:
— Кървавия Девет е бил най-великият боец в Севера.
— Знам — отвърна Детелината. — Бях там, когато победи Фенрис Страховития в кръга за двубои.
Настъпи тишина.
— Видял си това? — Като никога в протяжния глас на Стаур се прокрадна нотка на уважение.
Прекрасна се засмя отново и тупна с юмрук по рамото на Детелината:
— Държа щит в кръга.
— Държал си щит? В двубоя на Кървавия Девет с Фенрис Страховития?
— От името на дядо ти, Бетод — отвърна Детелината. — Бях на осемнайсет, с празна като кратуна глава, но се мислех за голяма работа.
— Всички казват, че е било невероятен двубой — каза Стаур, зареял поглед в нищото.
— Беше кървав двубой. За беда, тръгнах си от кръга с погрешните уроци. Дотам, че лично съм приемал едно-две предизвикателства за двубой… — Детелината осъзна, че неволно почесва замислено белега на бузата си, и дръпна ръка. — Ако искаш съвета ми, стой настрана от кръга.
— В кръга за двубои се коват големите имена! — Стаур Здрачния тупна юмрук в гърдите си. — Там победих Странник-на-портата!
— Достоен за песните двубой, както чух. — Всъщност Детелината беше чул, че Странник-на-портата бил остарял, станал бавен, с две думи, надживял репутацията си. Трагедията, спохождаща всеки велик боец, който не умре в разцвета на силите си. — Но всеки път, когато влизаш в кръга, поставяш живота си на кантар върху острието на меча. Рано или късно нещата се накланят в грешната посока.
Младите воини на Стаур дадоха израз на презрението си, все едно по-глупаво нещо от проявата на здрав разум не бяха чували.
— Било ли го е страх от кръга Дау Черния? — нахили се подигравателно Гринуей.
— Или Уирън-от-Блай, или Шама Безсърдечни, или Руд Три Дървета?
Прекрасна извъртя с досада очи. Безсъмнено бе на път да им каже, че въпросните четирима герои до един бяха споходени от кървава смърт, повечето именно в кръга, но Стаур я изпревари.
— Кървавия Девет се е бил в единайсет двубоя и е спечелил всичките — каза той.
— Извади късмет, вярно — каза Детелината. — До един момент. Победи Страховития и отмъкна огърлицата на дядо ти. Но какво спечели от това? Изгуби всичко, не остави нищо построено след себе си. Имай търпение и времето ще ти поднесе огърлицата и без бой. На кого му е притрябвало да върви по стъпките на това копеле?
Стаур разтвори широко ръце, ококори очи и се усмихна лъчезарно:
— Единствената огърлица, която искам аз, е тази, направена от кръв! — Поредната безсмислица. Как изковаваш огърлица от кръв? Ужасна метафора. Но Гринуей, Магуир и останалите гъзоблизци започнаха да ръмжат одобрително и да тресат заплашително юмруци във въздуха. — Аз не искам да съм като Кървавия Девет. Аз искам да съм Кървавия Девет! — Стаур разтегли устни в доста прилична имитация на побърканата усмивка на Кървавия Девет. — Никой не е по-прославен от него. Никой не е по-страховит от него.
— Иска да е Кървавия Девет — отбеляза сухо Прекрасна в момента, в който прецени, че Стаур се е отдалечил достатъчно, за да не я чуе.
— Жените да плюят само при споменаване на името ти. Да сееш кръв и смърт в продължение на години и да пожънеш само омраза. Да извървиш целия си път в кървав кръг. — Детелината клатеше неразбиращо глава. — Защо хората искат каквото искат, не мога да я разгадая тази загадка.
— Защо позволяваш глупаци като Магуир да ти говорят по този начин? — попита Прекрасна.
Детелината извърна поглед към нея:
— Какво те бърка теб как ми говори?
— Даваш на младите празноглавци грешната идея, че знаят какво приказват.
— Човек не може да поправи заблудите на всеки идиот. По-голям успех ще имаш в това да спреш прилива. — Детелината се загледа замислено към храстите, където беше отлетяла бутилката, и се опита да си спомни дали в нея беше останало достатъчно, че да си заслужава търсенето. Реши, че най-вероятно не си заслужаваше, отиде до най-близкото дърво и седна облегнат на него. — Думите не причиняват рани. Също така съм се наситил на вражди. В днешно време се опитвам да тичам в другата посока.
— Много мъдро. Но както каза по-рано, не си много по тичането.
— Вярно. Ако някой е твърдо решил, че иска вражда с теб, научил съм, че от такава ситуация има само два изхода. — Детелината намести удобно гръб на ствола на дървото. — Първият е да отминеш обидата с махване на ръка и да се понесеш лек като перце по ветреца. Оставяш всичко зад гърба си и не му обръщаш внимание.