— А вторият?
— Убиваш копелето. — Детелината се усмихна на пробилите облаците слънчеви лъчи, които погалиха с топла длан лицето му. — Но аз не съм човек, който ще развали такъв прекрасен следобед с убийства, нали така?
— Ще е жалко, признавам. — Прекрасна изгледа въпросително Детелината, който изпъна крака и бавно ги кръстоса един връз друг. — Какво правиш?
— Каквото трябва да правим всички в момента. — Той притвори блажено очи. — Чакам да мине време.
— Каква разлика между това да чакаш да мине време, и да си пилееш времето?
Детелината не си направи труда да отваря очи.
— Резултатите, жено. Резултатите.
Колкото по-голям
Глоуард свали ризата си, хвърли я на Барнива, събра юмруци пред себе си и изръмжа страховито, а мускулите на огромните му гърди изпъкнаха заплашително. От зрителите покрай дървената ограда се разнесе одобрително мърморене. Подхвърлиха се залози. Все по-малко в полза на Лео, естествено.
— Кълна се, станал е по-голям — прошепна Юранд, ококорил очи.
— Аз също — изръмжа Лео колкото по-уверено успя.
— И още как. Краката ти са станали почти колкото ръцете му.
— Мога да го бия.
— С лекота. Но с меч. За какво ти е притрябвало да се биеш с него с голи ръце?
Лео започна да разкопчава ризата си.
— Докато живеех в Уфрит, Кучето ми разказа един куп истории за Кървавия Девет. За двубоите, спечелил в кръга. Обичах тези истории. Танцувах из градината зад тронната зала с пръчка в ръка и си представях, че съм Деветопръстия, а коловете на въжетата за пране са Руд Три Дървета, Дау Черния или Фенрис Страховития. — Още го побиваха тръпки при споменаването на тези имена. Бяха се превърнали в магически заклинания.
Юранд гледаше към Глоуард, който направи няколко страховити замаха във въздуха пред себе си.
— Коловете на въжетата за пране няма да ти избият зъбите.
Лео хвърли ризата си и тя се просна върху главата на Юранд.
— Първенецът в двубоите не знае с какво оръжие ще му се наложи да се бие следващия път. Ето затова оставям на вас, копелета, да избирате оръжията. — Утрото беше хладно и той започна да подскача на пръсти, за да се сгрее. — Затова победих Барнива с тежък меч, а Антоп — с копие. Затова победих Джин Бързея с боздуган, а теб с дългото и късото острие за фехтовка. Затова се съревновавам с Ритър по стрелба с лък. Исках да кажа преди. — Горкият, мъртъв негодник. — Но досега не съм побеждавал Глоуард с голи ръце.
— Естествено — каза Юранд и познатата тревожна бръчка се появи на челото му. — Човекът е като хамбар.
— Колкото по-голям…
— Толкова по-здраво удря?
— От загубите научаваш повече от победите — промърмори Лео и започна да пляска ръце и рамене, за да затопли мускулите си.
— От тях също боли повече. — Юранд понижи глас. — Обещай поне, че ще се биеш мръсно.
— Честно или никак — изръмжа Лео. Така поне си спомняше, че е отговорил някога крал Касамир в една от историите в книгите. — Абе ти на чия страна си?
— Твоята. — Юранд изглеждаше леко засегнат от въпроса. — Винаги. Всички тук сме на твоята страна. И ето затова няма да ми е приятно да гледам, когато той те докопа и те задуши до припадък.
Лео присви очи насреща му:
— От секунданта си искам просто да има вяра в мен.
Глоуард стисна юмруци, вдигна ръце и мускулите и сухожилията по тях заиграха. Лео не можеше да отрече, че представляваше впечатляваща гледка. Тялото му беше като изваяно от скулптор. Дори зъбите му изглеждаха мускулести.
— Ще те изстискам като лимон — изръмжа той.
— Младият лимон! — извика Барнива за всеобща радост на събралите се да гледат по протежението на оградата.
Юранд се доближи до Лео:
— Ако умреш, мога ли да взема коня ти?
— Вяра — изръмжа Лео и се втурна напред. Нападай, винаги нападай особено ако шансовете не са на твоя страна, това знаеше той.
Свари Глоуард неподготвен, промъкна се под първия му широк замах и стовари най-здравия юмрук в ребрата на бабаита, на който беше способен. Естествено, Глоуард не беше само мускули, имаше и месо по тялото си, но очакването на Лео, че под него може би се криеше някаква мекота, бе развенчано скоропостижно. Имаше чувството, че удари ствола на дърво.
— Мамка му — просъска той и разтърси тръпнещи от болка пръста.