— Ще те накарам да изядеш тая могила — изръмжа Глоуард и зяпачите приветстваха думите му със смях и одобрителни викове.
Мъртвите му бяха свидетели, сега трябваше да гледа единствено юмруците на Глоуард, но незнайно защо Лео все по-често хвърляше погледи към оградата. И по-точно към двете най-странни на вид жени, които беше виждал. Възрастната имаше изпито, безизразно лице, изкривена от белег уста, а единият ѝ крачол беше срязан и изпод него се подаваше превръзка.
Младата имаше широко, прекалено изразително лице, дебела златна халка на широкия нос и лунички. Червеникавокафявата ѝ коса беше толкова чорлава, че тези зад нея трябва да наклонят глави и гледат отстрани.
— Мъжкарска му работа — каза тя, опря един окалян ботуш на оградата и езикът му висна над развързаните връзки. — Искат ли пари за зрелището?
— Доколкото разбирам — отвърна замислено възрастната, — дрехите си ги свалят безплатно.
Младата разпери ръце и се нахили до уши:
— Колко щедро!
Глоуард същевременно не беше щедро настроен. Продължаваше да настъпва, огромният му юмрук се стрелкаше свирепо напред. Лео избегна първия удар, втория също, но третия го лизна по скулата и той се запрепъва заднешком. Подхлъзна се на мократа трева — за късмет предвид това, че другият юмрук на Глоуард профуча във въздуха точно там, където само допреди миг беше главата му. Лео се промуши под ръцете му и го перна мимоходом по ребрата.
Глоуард го изгледа присмехулно:
— Бием ли се, или танцуваме?
Над масивното му рамо Лео зърна отново момичето. Беше кръстосало поглед във върха на един провиснал пред лицето му кичур коса. То изтика напред долната си устна, духна го и той се преметна на главата му, но почти моментално се спусна отново, повличайки със себе си други два кичура коса. Имаше нещо много познато в момичето, като име на върха на езика ти.
— Бием се! — озъби се Лео и се нахвърли върху Глоуард, нанасяйки няколко бързи удара.
— Само така! — чу вика на Юранд. — Дай му да разбере!
Но въпреки усилията мощните удари на Лео се отплеснаха от раменете и темето на Глоуард, без да нанесат никакви поражения. Изневиделица един огромен юмрук се стовари тежко под брадичката на Лео и той се запрепъва заднешком. Нечия ръка го сграбчи за колана и той усети как го вдига във въздуха. Тъмната земя и светлото небе се завъртяха във вихрушка, после земята го фрасна здраво в ребрата, зъбите му изтракаха и той се претърколи няколко пъти, преди да спре по лице.
Простена, докато се надигаше, и тогава видя, че ботушът на Глоуард се спуска към лицето му. Лео се претърколи настрани и гигантският ботуш се вряза в земята и изкопа един едър чим. Успя да се изправи, но загуби равновесие и се подпря на оградата.
— Русият е хубавец — чу да казва възрастната.
— Имам очи. — Младата го гледаше, подпряла брадичка в дланта си. Дъвчеше нещо и главата ѝ се повдигаше и спускаше равномерно. Беше истина, имаше очи. Големи, бледосиви и пронизителни очи.
— Като ловна хрътка е, свиреп и пъргав — добави възрастната жена.
Лео не се почувства от най-пъргавите, когато юмрукът на Глоуард полетя отново към него. Той парира удара, но силата му беше ужасяваща. Следващият удар попадна в ребрата му, изкара му дъха и го залепи за оградата. Усети мощен удар в брадичката си и устата му се изпълни със солен вкус.
— Измъкни се оттам! — чу Юранд да надвиква шума на зяпачите и запъхтяното дишане на Лео.
Той избегна следващия замах, който, ако бе попаднал в целта, сигурно щеше да го преметне през оградата, и блъсна с всички сили Глоуард в гърдите. Здравенякът почти не помръдна, но тласъкът отмести Лео достатъчно далеч от него и оградата, за да успее да се измъкне, залитайки настрани. Лицето му тръпнеше от болка, дробовете му горяха, коленете му бяха омекнали.
В този момент Глоуард можеше да го свали на земята просто с пръст, но вместо това той се наслаждаваше на момента. Вдигаше победоносно юмруци нагоре и крачеше наперено като петел.
— Удари го! — продължаваше да надвиква шума Юранд. — Удари го, мамка му, удари го!
Но Лео осъзна, че нямаше да победи Глоуард с юмруци. Оставаше да опита с глава. Замисли се какво би направила майка му в подобна ситуация. По-малко прояви на смелост и повече разсъждение, ето какво. Сега трябваше да извади на показ най-слабите части, които да напредват колкото по-зле могат, през долината. И въпреки че главата му се избистри, Лео продължи да я тръска, все едно едва гледа, притискаше ръка към ребрата си, сякаш не му стигаше дъх. Силата се беше върнала в краката му, но той продължи да залита като пиян.