— Ще карам по същество тогава — каза той. — Решен съм — както, предполагам, и всеки друг мъж в Съюза с глава на раменете — да се притека на помощ на нашите намиращи се в много тежко положение братя и сестри в Англанд.
Гримасата, която се изписа на лицето на Городетс, говореше за почти физическа болка от чутото.
— Война?
— Ами, да… по принуда, разбира се…
— Тези също не са евтини, Ваше Височество.
— Не са евтини? — промърмори Орсо.
— През последните двайсет години баща ви — окуражаван от Нейно Величество кралица Терез — води три войни в Стирия с цел възкачването ви на полагащия ви се по право престол на графството със седалище Талинс.
— Ще ми се да се беше допитал до мнението ми преди това. — Орсо се изсмя и се усмихна на канцлера по възможно най-пленителния начин. — Не съм особено възторжен от идеята за възкачване на престола на тази държава, камо ли на втори.
— Значи имате късмет, Ваше Височество, защото изгубихме и трите войни.
— О, хайде сега, не можем ли да кажем, че втората свърши наравно?
— Можем, но се съмнявам, че някой, който се би в нея, ще се съгласи. От друга страна, финансовата страна, победата винаги е за предпочитане. За да платим за тези войни, аз трябваше да наложа тежки данъци на селячеството, търговците, провинциите, не на последно място и с огромна неохота — на благородниците. Те от своя страна се наложи да затегнат мерките във владенията си, изселвайки хората от домовете им. Прекараха също така закони в Камарата на лордовете за придобиване и заграждане на общинска земя. Народът се стича от провинцията към големите градове и това хвърля данъчната система в пълен хаос. Короната трябваше да прибегне до огромни заеми. Искам да кажа, още по-огромни. Само дългът ни към „Валинт и Балк“ възлиза на… — Городетс прекара известно време в търсене на дума, способна да опише правдоподобно мащабите на задлъжнялост, после се отказа. — Немислима сума. Между нас казано, само лихвата по изплащането им представлява основна част от кралския бюджет.
— Толкова много?
— Повече. Положението е изключително сериозно, рисковете дебнат зад всеки ъгъл. В момента набавянето на допълнителни средства е, меко казано… немислимо.
Орсо го изслуша и колкото повече слушаше, толкова повече се ужасяваше от чутото.
— Лорд канцлер Городетс, но аз просто искам пари за пет хиляди войници…
— Само толкова, Ваше Височество? — Той изгледа отново Орсо над рамките на очилата като недоволен от ученика си учител — неприятно познато усещане за Орсо, предвид всичките му учители през годините. Наред с тях и всеки друг с власт, с когото си беше имал работа, в този ред на мисли. — Наясно ли сте за каква огромна сума става въпрос?
Сега Орсо трябваше да положи усилия да удържи нервите си:
— Но вие със сигурност разбирате, че трябва да се направи нещо по отношение на северняците!
— Боя се, че какво разбирам аз, няма никакво значение, Ваше Височество. Аз съм малко повече от счетоводител. Всъщност нищо повече от счетоводител. — Той махна пренебрежително към вътрешността на кабинета си — впечатляваща комбинация от мрамор, позлата и гипсови орнаменти по стените, с високи почти до тавана статуи на предшествениците му, които гледаха надменно отгоре. — Аз просто водя сметките. Следя похарченото да не превишава постъпленията от данъци и също като всеки друг канцлер преди мен се провалям в тази задача. Може и вървите на кралската кесия да са поверени в моите ръце, но не аз ги развързвам… не определям сам политиката на харчене.
— Казахте сам?
Канцлерът се засмя горчиво, изтри стъклата на очилата в кожената си яка и ги вдигна към светлината, за да огледа резултата.
— Аз всъщност почти нямам глас в определянето на политиката.
— А кой има?
— Обикновено архилектор Глокта има ръководна роля в определянето на приоритетите на Висшия съвет.
Орсо се свлече отчаяно на стола. Спомни си защо беше изоставил идеята да участва в управлението на кралството, и бе посветил цялата си енергия на виното и жените.
— Значи това е просто въпрос на приоритети? — попита той.
— Ваше Височество — лорд канцлерът намести отново очилата на носа си, — всичко е въпрос на приоритети.
— Ваше Високопреосвещенство, благодаря ви, че ме приехте незабавно. Знам колко сте зает.
— За вас, Ваше Височество, вратата ми е винаги отворена.