— Сигурно става ужасно течение! — Архилекторът се усмихна престорено, демонстрирайки отвратителната гледка на оредели зъби, и Орсо за пореден път се замисли как бе възможно такова противно същество да е имало нещо общо със създаването на такова съвършенство, каквото представляваше дъщеря му. — Бих искал да обсъдя с вас тежката ситуация в Севера…
— Аз не бих я нарекъл така.
— Нима?
— Скейл Желязната ръка, брат му Калдер Черния и неговият син Стаур Здрачния нахлуха в протектората и запалиха столицата на наш дългогодишен съюзник. Това не е просто нещастно стечение на обстоятелствата. Това е открита и преднамерена военна провокация.
— Което е още по-лошо.
— Много по-лошо.
— Значи трябва да накажем провокаторите! — каза Орсо и плесна юмрук в дланта си.
— Трябва. — Нещо в това как архилекторът го каза, наведе Орсо на мисълта, че той самият не вярваше, че ще стане.
Замисли се за момент как точно да се изрази, и стигна до извода, че директно е най-добрия вариант.
— Искам да поведа армия срещу тях.
— Аплодирам патриотизма ви, Ваше Височество. — В интерес на истината, Глокта прозвуча напълно искрено, нито следа от сарказъм. — Но това звучи като военен въпрос. Може би ще е по-добра идея да го отнесете до лорд маршал Бринт…
— Направих го. Той ме насочи към лорд канцлер Городетс, който пък от своя страна към вас. Може да се каже, че пътечката на властта ме доведе до вашата врата — Орсо се усмихна широко, — и както разбирам, тя е винаги отворена за мен.
Лявото око на архилектора потрепери и Орсо съжали на мига. Тези прояви на остроумие никога не свършваха добре. Знаеше, че ще постигне повече с властимащите, ако смятат, че си имат работа с идиот. Което най-вероятно си беше самата истина.
— Имам позволението на баща си да потегля натам — продължи той. — Лорд маршал Бринт може да осигури офицерите. Това, което на ми достига, е войската. Или по-точно казано, средствата за наемането и оборудването ѝ. За пет хиляди от непрокопсаниците става дума.
Негово Високопреосвещенство се облегна на стола си и измери Орсо с изпитателен поглед на хлътналите си, трескави очи. Неприятен поглед във всяко едно отношение и Орсо благодари на съдбата, че бе подложен на него на приземния етаж в Палатата на въпросите, а не в някоя от килиите под него.
— Познавате ли дъщеря ми, Ваше Височество?
В сурово обзаведения, мрачен кабинет на архилектора полъхна ветрец от прозореца и като пакостлив дух разлисти хартията по маси и писалища. Орсо се замисли колко ли от тези листове бяха изписани със самопризнанията на виновни предатели. Или невинни такива. Но въпреки острия пристъп на вина, ужас и не на последно място съвсем оправдан страх, които предизвика въпросът, Орсо остана доволен от това колко непринудено бе държанието му. Може и да не блестеше с талант във всички области, в които очакваше майка му, но в престореното невежество бе ненадминат. Сигурно заради огромния запас от непресторено невежество, от който да черпи при нужда.
— Дъщеря ви… Сарин ли се казваше?
— Савин.
— Савин, разбира се. Вярвам, че сме се срещали… някъде. — И още как, да не забравяме, че неотдавна езикът му се срещна с путката ѝ, а нейният с кура му. И двете срещи бяха минали при небивал успех. Орсо се покашля сконфузено, осъзнавайки наличието на доста неуместна за среща с най-страховитият мъж в Съюза издутина в панталоните си. — Очарователно момиче… доколкото си спомням.
— Знаете ли с какво се занимава тя?
— С какво се занимава? — Орсо се замисли дали пък Негово Високопреосвещенство не беше научил за малката им уговорка, независимо от драконовите мерки, за които Савин настояваше. Все пак работата му беше да научава неща и както се говореше, той бе много, много добър в работата си. Но тя не свършваше само с научаването на неща. Орсо се съмняваше, че наследникът на престола може да свърши по корем във водата на някой канал — подпухнал и разложен до неузнаваемост — но… архилекторът бе последният човек, когото да си навлечеш за неприятел. И най-лошият също. — Младите дами в днешно време се увличат по бродерията, както чувам?
— Тя е инвеститор.
Орсо изигра умело ролята на идиот, махвайки вяло с ръка:
— Нещо като… търговец?
— Търговец на изобретения. Машини. Производства. По-добър начин за направата на неща. Купува идеи и ги привежда в действие.
Всъщност Орсо беше достатъчно смаян от чудото, което представляваше работата на Савин, повече дори и от ако разбереше, че е магус и практикува Върховното изкуство. Но реши, че един грубиянски смях би подхождал чудесно на ролята: