— Излизам — изръмжа той и хвърли с отвращение картите на масата. — Ама че противен ден имах. Да се чуди човек как въобще успяват хората да свършат каквото има за вършене.
— Или да се досети защо не се върши нищо — отвърна Тъни и прибра залога.
— При всички положения губя надежди за времето, когато ще бъда крал.
— Не че някога си имал кой знае какви надежди.
— Не. Започвам да осъзнавам защо баща ми е… какъвто е.
— Безнадежден случай? — подсмихна се Жълтен. — Честно, от него по-безнадеж…
Орсо сграбчи Жълтен за яката, дръпна го рязко към себе си и задникът му се отлепи от стола.
— Аз мога да му се подигравам — кресна той в лицето на Жълтен. — Ти, мамка му, не.
— Няма смисъл да тормозиш нещастния идиот. — Тъни успяваше едновременно да пафка от лулата с дървесна гъба, да гледа Орсо през притворени мигли и да раздава безупречно следващата ръка. — Той е просто глупак.
Жълтен сви рамене, очевидно напълно съгласен с оценката на характера си, и Орсо изсъска гневно и го стовари обратно на стола, после взе новата ръка и ѝ хвърли поглед. Оказа се толкова лоша, както и предишната. Замисли се дали добрите играчи не бяха онези, които успяваха да спечелят с лоши карти.
— Забрави ги тия старци в управлението. — Тъни посочи към него с мундщука на лулата. — Нямат никакво въображение. Липсва им дързост. Трябва да го погледнеш от друга страна. Представи си го като залог например. — И той подхвърли две сребърни монети в средата на масата. — Трябва ти някой с пари. С амбиции. И търпение. Някой, който ще оцени залога ти и ще види ползата от някоя и друга услуга след време.
— Няма да съм аз — каза унило Жълтен и хвърли карти на масата.
— Богат, амбициозен и търпелив — повтори замислено Орсо, загледан в двете сребърни монети на масата. — Залог… или инвестиция? Подай ми молива. — Орсо надраска набързо нещо на една от картите в ръката си, сгъна я и я подаде на Хилди. — Ще бъдеш ли така добра да я отнесеш на обичайното място, Хилди? — Той повдигна многозначително вежда. — Покана за среща в кабинета на Суорбрек. Чакат те десет къса, ако си бърза.
— Двайсет къса и ще е доставена вчера. — Хилди скочи от пейката, застана пред него и вирна предизвикателно брадичка, заприлича на разбойник, насочил арбалет към жертвата си.
— Така да бъде, двайсет, мошеничка такава. Колко ти дължа до момента?
— Седемнайсет марки и осем къса.
— Сериозно?
— Никога не бъркам в сметките — заяви тържествено тя.
— Вярно е, никога не бърка в сметките — отбеляза Тъни и премести лулата от единия ъгъл на устата си до другия, използвайки само език и зъби.
— Никога не бърка в сметките — повтори Орсо, докато отброяваше монетите, после ѝ ги подаде, а тя ги сложи във войнишкото кепе, нахлупи го здраво върху гъстите, руси къдрици на главата си и се шмугна през вратата ловко като котка.
— Как ще играем без една карта? — възмути се Жълтен.
— Досега успяваш без хубав външен вид, ум и пари. — Орсо пренареди картите в ръката си. — Една карта няма да ти е никакъв проблем.
Болежки
— Мътните го взели, откъде се сдоби с тая синина?
Савин докосна устна с върха на пръстите си. Беше напудрила старателно мястото, но майка ѝ, иначе в пълно неведение за толкова много неща, явно имаше свръхчовешки умения в забелязването на наранявания.
— Не се тревожи, нищо особено. Дуелирах се. С Бремър дан Горст.
— Дуелирала си се? С Бремър-проклет-да-е-Горст? Такова умно момиче си, но понякога вършиш пълни глупости.
Савин примижа от болката в ребрата, докато се наместваше на стола си.
— Признавам, не беше от най-умните ми идеи.
— Баща ти знае ли за това?
— Лично председателства събитието. Всъщност, смея да твърдя, че остана истински очарован от видяното.
— Естествено, че е, проклетникът. Единственото, което обича повече от собственото си страдание, е чуждото такова. Ум не ми го побира за какво ти е притрябвало да си играеш с мечове.
— Прилично упражнение е. Дава ми сили. Държи ме… съсредоточена.
— Ако питаш мен, имаш нужда от по-малко съсредоточеност и повече забавления. — Майка ѝ пресуши чашата си с обиграно мятане на главата назад. — Трябва да се омъжиш.
— За да ми нарежда някакъв идиот какво да правя? Не, благодаря.
— Ми тогава не се омъжвай за идиот. Омъжи се за богаташ, който харесва мъже. Така поне ще имате общи интереси. — Тя се загледа замислено в тавана. — Или поне се омъжи за красив идиот, така после ще имаш нещо приятно за гледане, докато си блъскаш главата и се самосъжаляваш.