— Това беше твоят план, така ли? — Савин отпи от чашата си.
— В интерес на истината, да. Но като дойде моят ред, бяха останали само сакати гении с мания за величие.
Савин прихна така, че виното потече от устата и носа ѝ едновременно, и тя трябваше да плесне длан на устата си, да скочи от стола и се наведе напред, за да не изцапа роклята си. Започна да тръска изплютото в ръката си на килима по доста непривичен за една млада дама начин.
Майка ѝ се засмя, после въздъхна:
— Но да ти призная… — тя погледна огромния камък на пръстена си и се усмихна с онази своя кокетно изкривена на една страна усмивка — не съжалявам нито за миг.
На вратата се почука силно и Зури влезе в стаята с тефтер под мишницата, надвеси се и зашепна в ухото на Савин:
— Няколко решения за вземане, милейди. След това вечерята със стиснатата за пари, но щедра откъм клюки Тилде дан Ръкстед и съпруга ѝ. Възможност да обсъдите потенциална инвестиция от тяхна страна в канала на господаря Корт.
Савин въздъхна отегчено. Още една от историите на маршала за мъжество, кураж и дързост в пограничните райони, и щеше да се хвърли в канала, вместо да го удължава. Но работата иска жертви.
Майка ѝ си наливаше поредната чаша:
— Какво има, миличка?
— Време е да се преобличам за вечеря.
— Вече? — Тя се нацупи престорено. — Колко неприятно. Надявах се да си поговорим довечера.
— Току-що го направихме.
— Не и както някога, Савин! Имам още сто и една остроумни шеги като тази.
Савин последва Зури към коридора.
— Запази ги за следващия път, майко. Дългът зове.
— Задължения. — Майка ѝ изтри потеклата по гърлото на гарафата капка вино и облиза пръст. — В последно време правиш всичко по задължение.
— По-стегнато — изсъска Савин през зъби и стисна до посиняване ръба на тоалетната масичка. Чу Фрийд да пуфти от напрежение, докато опъваше връзките на корсета ѝ.
Вечерята беше неофициална, затова за тоалета ѝ се грижеха само три от момичетата. Фрийд отговаряше за гардероба. Лисбит се грижеше за лицето — грим, пудра и парфюм. Метело — стириянка с лице като изсечено със секира и някогашна гардеробиерка на дукесата на Афоя — не знаеше три думи на кръст от общия език на Съюза, но се изразяваше изящно посредством избора и оформянето на перуките ѝ. Зури междувременно имаше грижата за тефтера и бижутата, а също да държи останалите под око, за да не оплескат нещо.
— Господарят Тардиче пише, че няма как да направи леярната конкурентоспособна без поне пет хиляди марки за нови машини — каза тя и срещна погледа на Савин в огледалото.
Савин се намръщи.
— Не ми хареса особено какъв тон ми държа при последното си посещение. Сигурно си мисли, че като е такъв дългуч, може да ме назидава отвисоко? — Савин повдигна брадичка и извърна леко лице, за да може Лисбит да се надвеси през рамото ѝ и да се заеме с клепачите ѝ. Тя беше нанесла няколко тона сенки по опакото на ръката си и я използваше като художник палитра, а кутрето ѝ служеше за четка. — Кажи му, че продавам дяла си. Ако започне да се подмазва, може и да размисля. — Тя затаи дъх при поредното дръпване на връзките на корсета, което почти я повдигна от стола. — Някои мъже изглеждат по-добре на колене. По-стегнато, Фрийд.
— Всички изглеждат по-добре на колене. Една от причините да обичам да посещавам храма. — Зури остави тефтера и се притече на помощ на Фрийд. Намота вървите на корсета около дланите си и опря коляно в гърба на Савин. — Издишай.
Савин усети как дъхът напусна дробовете ѝ със стон. Зури може и да беше тънка като върбова клонка, но майко мила, беше яка като товарач на доковете. Усещането за стегнатост в гърдите ѝ беше ужасяващо за момент. Но без болка няма успех, а ако искаш огромен успех…
Преобладаващото мнение бе, че красотата е някаква природна даденост. Савин не мислеше така. Според нея всеки можеше да изглежда красив, стига да вложеше достатъчно старание и похарчеше ужасно много пари. Всичко се свежда до прикриване на най-лошото, изтъкване на най-хубавото, а преобладаващото в средата, е, то просто трябва да се изстиска до капка, докато не даде задоволителен резултат. Прилагаше същия подход и в работата си.
— Така е добре, Зури — каза задавено Савин, изпъна рамене и изчака всичко да се намести. — Не те ли прерязва на две, значи не е стегнат добре. Връзвай, Фрийд, преди да се е разхлабил.
— Господарят Хисълринг се отби. — Зури беше взела отново тефтера. — Иска нова отсрочка на заема си.