Ако Лисбит не ги оформяше точно в момента, веждите на Савин сигурно щяха да скочат до тавана от недоумение.
— Горкичкият Хисълринг. Ще е жалко да изгуби къщата си.
— Светите писания говорят с голяма почит за щедростта. Но също така казват, че само пестеливият и далновиден ще влезе в рая.
— Достатъчно циничен човек би си помислил, че светите писания подкрепят с аргументи и двете страни във всеки спор.
Зури се усмихна едва доловимо, загадъчно.
— Достатъчно циничен човек би казал, че именно това е предназначението им.
Всеки път когато преценеше, че се размеква, Савин обичаше да си напомня за нещата, които нямаше, а останалите имаха, намираше го за стимулиращо. В този момент пред очите ѝ изникна едната естествено румена скула на Лисбит. Естествено, придаваше ѝ вид на същинска селянка, но в последно време това беше станало модерно. Стига да иска, човек винаги можеше да намери нещо, пък макар и малко и незначително, за което да завижда. В края на краищата в момента, в който изгубиш остротата си, може да се окаже моментът, в който си изгубил всичко.
Някои биха определили този начин на мислене за себичен, повърхностен и противно дребнав. Савин тогава щеше да каже, че обикновено именно себичните, повърхностни и противно дребнави хора се издигаха до върха. После щеше да се засмее миловидно на „шегата“ и докато никой не гледаше, да прошепне на Зури да отбележи в тефтера, че този или онзи подлежи на незабавно унищожение.
— Една идея повече руж. Мисля, че бях достатъчно търпелива с господаря Хисълринг. Откажи му отсрочката, да се издължи незабавно.
— Да, милейди. Остава полковник Валимир и фабриката във Валбек.
Савин издаде най-досадното пуфтене, което можеше да си позволи, без да помръдва нацупените си устни, по които работеше Лисбит.
— Продължава да е на загуба, нека позная?
— Точно обратното. Докладва за големи печалби миналия месец.
Савин не се сдържа и извърна глава, което накара Лисбит да цъкне ядосано с език. После се наложи да се завре така близо до лицето ѝ, за да поправи грешката, че Савин долови сладникавия ѝ дъх.
— Блажени са пестеливите и далновидните… Валимир обясни ли изненадващия си успех?
— Не. — Зури плъзна през шията на Савин огърлицата толкова деликатно, че тя едва я усети по кожата си. Новите смарагди от нейния човек в Осприя. Все едно сама ги беше избирала.
— Подозрително.
— Така е.
— Ще му отидем на посещение. Съдружниците не трябва да забравят, че очите ми са навсякъде и не изпускат и най-малката подробност. Освен това имаме толкова много други интереси във Валбек. Няма друг така зле замислен, зле построен и начумерен град като Валбек, но има толкова пари за печелене в него. Зури, разчисти няколко дни в календара ми следващия месец. Искам двете с теб да…
— Боя се, че… няма да мога да ви придружа — каза Зури така, както казваше всичко останало. Внимателно. Изящно. Нетърпящо възражения.
Савин я зяпна в огледалото, за момент останала без думи. Лисбит преглътна тежко. Метело вдигна поглед от перуката на стойката и застина с гребен във въздуха.
— Положението в Юга е… по-лошо от всякога. — Зури беше свела очи към пода. — Някои говорят, че пророкът е бил убит от демон. Други твърдят, че е победил в битката си с нея, и сега се възстановява. Императорът е бил свален от престола и петимата му синове се бият един с друг. Провинциите една по една обявяват независимост и търсят спасение коя както намери. Навсякъде управляват разбойници и бивши военни командири, станали разбойници. Всичко е в хаос. — Зури вдигна очи. — В Ул-Сафайн, където е домът на семейството ми, цари пълно беззаконие. Братята ми са в опасност. Трябва да ги измъкна оттам.
Савин замига неразбиращо:
— Но, Зури… ти си незаменима.
Самата истина. Беше красива, с вкус, дискретна, говореше пет езика, имаше фино чувство за хумор, усвои с лекота тънкостите на работата, при все това никога не привличаше вниманието към себе си. Безсъмнено щеше да заема също толкова високо място в гуркулското общество като Савин в това на Съюза, ако въпросното не се беше сринало напълно, принуждавайки поток от отчаяни бежанци да прекосят Кръгло море. Освен това да имаш за компаньон тъмнокожа красавица, беше на такава мода в момента в Адуа.
От мига, в който бащата на Савин ѝ я представи — останала напълно сама и отчаяна, търсеща каквато и да е работа — Зури се наложи и доказа по една дузина различни начини. Но не беше само това. Кръгът от познати на Савин беше огромен — паяжина от съдружници и длъжници, която се простираше извън границите на Съюза. Но истината бе, че сред тях тя нямаше приятел. С изключение на един, на когото плащаше.