Колкото и да ѝ се искаше да е щедра, Орсо бе, меко казано, ненадежден. Имайте милост, та той е взел перачка от бордей за камериер. Не само не разбираше нищо от правилата на играта, не можеше да му се има доверие, че дори ще опита да ги спази. Ако ще му заема пари, имаше нужда от гаранция. Кристално ясна договорка за това какво се очаква от него. Договор. Толкова непробиваем, че и крал да не може да се измъкне от него.
Вероятно окуражен от мълчанието ѝ, той се усмихна уклончиво:
— Е, какво мислиш?
Устните ѝ сякаш от само себе си се разтеглиха в усмивка. После, напълно независими от главата ѝ, изрекоха думите.
— Ще ти дам парите.
Последва мълчание. Лицето му постепенно придоби особено изражение — не на благодарност, на подозрение. Можеше ли да го вини? Та тя самата не можеше да повярва, какви ги говореше?
— Просто… така? Толкова много пари?
— Каква полза от това да имаш пари, ако не можеш да помогнеш на… приятел. — Почти се задави на последната дума.
— Без план за изплащане на дълга? Без „услуга за услуга“? Нито дори „да, но само ако подшушнеш на този или онзи за това или онова“?
— За добра кауза е, нали? Патриотична кауза? — Добра кауза? Патриотизъм? Сякаш някой друг говореше с нейния глас.
Той посегна и погали нежно бузата ѝ. Когато искаше, можеше да е така деликатен.
— Тъкмо започнах да мисля, че мнението ми за теб няма къде повече да се вдигне… и ти отново ме изненадваш. Трябва да тръгвам! Толкова работа ме чака.
Едва когато той дръпна ръката си, Савин осъзна, че бе притиснала бузата си в нея. Все още усещаше топлината му. Изчерви се като малко момиченце и бързо извърна засрамено глава. Не, не беше засрамена, беше ядосана. На себе си.
— Разбира се. — Тя приглади роклята си, намести колието и оправи перуката си. — А мен ме чакат за вечеря. Маршал дан Ръкстед и съпругата му…
— Звучи страхотно. Сигурна ли си за това? — Той застана зад нея и плъзна ръка през корема ѝ. Притисна я силно към гърдите си. — Напълно ли си убедена?
— Казвам само това, в което съм напълно убедена. — И беше истина. Винаги. С изключение на сега. По незнайно каква причина.
— Ще се обаждам — прошепна той в ухото ѝ и тилът ѝ настръхна. — Или по-скоро Суорбрек ще се обажда. — После вратата изтропа зад гърба му.
Останала сама в малкия, претрупан кабинет на Суорбрек, Савин се опита да разбере какво се беше случило току-що. Да, тя обичаше тръпката от залога, но познаваше играта. Това тук беше напълно необмислено. Това противоречеше на всичките ѝ правила.
Всичките ѝ „близки приятели“, за които знаеше колко ѝ завиждат и как не могат да я понасят, сигурно бяха готови с отговора. Няма по-амбициозна усойница от Савин дан Глокта. Тази кучка ще изпълзи до двореца, пък било то и по оная работа на безполезното нищожество принц Орсо. Просто иска да седне на престола. Тогава ще е наистина над всички останали, не просто ще се държи, сякаш е.
И може би бяха прави. Може би наистина таеше някаква детинска мечта един ден да бъде върховната кралица на Съюза. Зури беше права, всеки изглежда по-добре на колене. Ако Орсо не беше принц, сигурно нямаше и да му обърне внимание. За какво да му обръща внимание човек?
Е, може би заради външния вид. Или за непринудената му увереност. Или за това как успяваше да я разсмее. За истински смях ставаше дума, не престорения за пред хората. И също за това как потрепваше закачливо ъгълчето на устните му точно преди да изръси поредната шега, и нейните устни откликваха моментално, въпреки че никога не знаеше каква точно ще е шегата. Само той успяваше да я изненада истински. Никой не я разбираше така добре като него. Замисли се колко сиво беше всичко наоколо до момента, в който не пристигнеше бележката от Суорбрек. Преобличане, вечеря, гости за чай, печалби, преобличане, слухове, планове, отметки в тефтера. И тогава, когато пристигнеше съобщението, всичко избухваше в светлина и цветове. Сякаш бе заключена в сив затвор, в който само той внасяше цвят. Сякаш беше погребана и възкръсваше само когато…
— Мамка му — прошепна тя.
Изведнъж коленете ѝ отмаляха точно както когато Бремър дан Горст я размаза в стената. И тя се свлече безпомощно върху писалището на Суорбрек и погледна изтерзано смачканите си на топка гащи на пода.