Тръпката огледа много внимателно крака и кимна:
— Безсъмнено.
— А другият — продължи Изърн — е още по-добър.
Очите на Тръпката, така де, окото, се плъзна бавно нагоре към тези на Изърн.
— Не думай?
— О, да. — Изърн се наведе към него. — А това между тях…
— Ще прощаваш — каза Риккъ, минавайки между тях. Влачеше Лео зад себе си, и двамата бяха прехапали устни да потиснат напушилия ги смях. Нощният въздух ѝ подейства като леден шамар след топлината на хамбара, защипа носа ѝ и накара главата ѝ да се замае още повече. Горяха огньове, светлината им загатваше едва черните форми на палатки. Някой пееше стара песен за паднал герой. Тя стискаше ръката на Лео и го дърпаше безцелно, хилеха се като побъркани при всяко залитане.
Той стисна рамото ѝ:
— Къде ме во… — изпъшка, когато тя го блъсна с гръб в една порутена стена, зарови пръсти в косата му и придърпа лицето му надолу към нейното. Останаха за момент така, почти опрели носове. Моментът се проточи, усещаше миришещия му на ейл дъх да докосва бузата ѝ. Светлината от далечните огньове караше очите му да блещукат. Не помръднаха от място, доближаваше се до него все повече, докато усмихнатите му устни не докоснаха нейните. Тя отърка своите в тях на едната страна, после на другата.
В следващия момент се целуваха жадно, настървено, смучеха устни, зъбите им тракаха едни в други, езиците им се стрелкаха насам-натам. Риккъ си спомни, че е отлична целувачка, пък било то и според собственото ѝ мнение. Него също го биваше. Никаква полза да кълвеш като врабец. Хвърляш се с главата напред. Спряха за момент, за да си поемат дъх. Той залитна леко и изтри уста с опакото на ръката си. Очите му се стрелкаха по лицето ѝ, беше разпален, възбуден и леко пиян и това накара и нея да се разпали. Той пое дълбоко дъх:
— Е… къде е изненадата?
Риккъ се нахили до уши.
— Копеле такова. — Дървената врата зееше открехната, тя я блъсна с рамо и залитайки, го натика вътре. Той се спъна и в следващия момент Риккъ чу тупването на тялото му някъде в тъмното. Ръката му се стрелна отнякъде, сграбчи китката ѝ и тя изписка, когато я завлече надолу. Падна в нещо меко — купа сено. Миришеше на земя, животни и гнило. Риккъ по принцип не беше от най-придирчивите, а в момента — още по-малко и от преди. Тя се изкиска, когато Лео се претърколи отгоре ѝ и започна да я целува. Пъшкаше доволно и тя на свой ред изпъшка. Устата му беше така гореща в тъмното.
Една от ръцете му се плъзна под ризата ѝ, по кръста ѝ, нагоре по ребрата… Тя сграби китката му:
— Чакай! — изсъска Риккъ.
Той застина.
— Какво? — Тя чуваше запъхтяното му дишане, примесено с оглушителните удари на сърцето си. — Добре ли си?
— Не трябва ли… да питаме майка ти дали може?
Тя видя бледите отблясъци на зъбите му, когато той се усмихна.
— Майната ти.
— Или Негово Величество? Кралският декрет има повече власт от заповед на лорд губернатор, нали…
— Права си. — Той се подпря на лакът. — Ще изпратя писмо до Адуа. Ще трябва да го обсъдят на заседание на Висшия съвет, естествено, но можем да очакваме рицаря вестител до няколко…
— Не знам дали ще мога да остана толкова пияна дотогава — каза тя и започна да сваля панталоните си. Още не беше стигнала до коленете, когато ръката ѝ се отплесна и тя се претърколи и устата ѝ се напълни със слама. Изсъска гневно, изплю я, разхили се, оригна се и в следващия момент се целуваха отново. Беше стиснала лицето му в шепи и усещаше острите ръбове на челюстите му по дланите, наболата му брада драскаше върховете на пръстите ѝ.
Ръката му се плъзна между краката ѝ и тя опита да ги разтвори, но те се бяха оплели в панталоните и колана, затова надигна ханша си нагоре към ръката му, не на последно място заради бодящите задника ѝ стръкове слама, и започна да се търка в нея. Езикът ѝ беше в устата му. Дъхът му свистеше ускорено, звучеше така, сякаш той се усмихваше. Риккъ също се усмихваше, всъщност беше се нахилила до уши. Ставаше ли дума за забавления, това тук биеше с лекота гонитба в гора.
Не се искаше дългото око, за да се досети човек накъде отиваха нещата. Може ли да се мери с нещо усещането да си желан? Да си желан от този, когото желаеш? Същинска магия, нещо така приятно, а не струва нищо.
Тя се претърколи върху него отчасти с намерението да вземе нещата в свои ръце, отчасти заради проклетите сламки, които я бодяха в задника. Беше успяла да смъкне панталоните си до глезените, яхна го и започна да се бори с колана му. Беше тъмно като в рог, не виждаше нищо. Всичко се въртеше, за момент я обзе чувството, че ще падне отвисоко, въпреки че беше на колене в купчина сено. Пръстите ѝ бяха така непохватни, все едно се опитваше да свали конците от рана с дебели ръкавици.