— Мамка му — изсъска тя. — Майка ти да не е сложила ключалка на проклетото нещо. Къде е катарамата?
— На обичайното място — прошепна той и дъхът му погъделичка ухото ѝ и я накара да потрепери. — Къде другаде да е? — Нещо издрънча, коланът се разхлаби и тя напъха ръка в панталоните му.
— Оо — каза тя глуповато. Курове, винаги успяваха да я изненадат, проклетниците. Такъв странен израстък на тялото. Нищо, тя знаеше какво се прави с тях, пък било и само според собственото ѝ мнение. Няма полза да извръщаш очи, все едно те е страх от тях. Хвърляш се смело с главата напред.
— Аау! — Той се дръпна рязко. — По-кротко.
— Съжалявам. — Нищо особено, просто е позабравила, пък и бараката определено се въртеше като лодка във водовъртеж. Приятен водовъртеж, топъл, лепкав, вмирисан на слама и животни. Ръката му работеше здраво между краката ѝ, не на точното място, но достатъчно близо. Тя се намести, за да попадне ръката където трябва, и започна да пъшка в ухото му, клатеше се отгоре му напред-назад, напред-назад, напред-назад.
— Мамка му — изсъска той. Пръстите му се засуетиха там долу. Едва се сдържаше да не се разсмее. — Къде ти е…
— На обичайното място — изсъска тя в ухото му. Изплю се в ръката си и сграбчи кура му. — Къде другаде да е?
Лъвът и вълкът
За пред хората Лео обичаше жените. Преследването. Покоряването. Вулгарните шегички. Но истината бе, че той не се чувстваше удобно в присъствието им. Мъжете разбираше. Тупане по раменете, здрави ръкостискания, разговори без заобикалки и борба. А жените, жените бяха проклета загадка. Никога не знаеше какво да прави с тяхното бръщолевене, с чувствата им и така странните им, меки тела. Цици. Мъжете непрекъснато говореха за цици. И Лео не оставаше по-назад. Смушкване с лакът, „гледай тази какъв товар е помъкнала“. Но ако трябваше да е напълно честен, не разбираше какво толкова им харесват. За Лео циците бяха просто нещо… което съществуваше. Естествено, вършеше си работата в леглото. Както се казва, винаги начело на атаката! С това нямаше проблем. Но някои от най-неловките моменти в живота му бяха от сутринта на следващия ден.
Пресегна се, взе панталоните си и отстрани няколко сламки от тях. Намъкна ги много внимателно, примижавайки при всяко подрънкване на катарамата на колана. Взе ризата и ботушите. Пристъпи към светлия процеп във вратата и погледна през рамо.
Риккъ спеше просната по гръб в сеното, разперила ръце. Златната обеца на носа ѝ блестеше на утринната светлина. Плетеницата от талисмани, руни и верижките им се повдигаше при всяко вдишване. През лицето ѝ беше паднал кичур коса. И въпреки главоболието Лео установи, че се усмихваше.
Винаги се чувстваше неудобно сред жените. Но може би проблемът беше, че все още не е намерил вярната жена. Риккъ нямаше нищо общо с дамите в Остенхорм, които майка му така умело направляваше, че пътищата им „по случайност“ да се пресекат с неговия. Те винаги казваха едно, а имаха предвид друго, все едно говоренето е игра, която печелиш, като объркаш напълно противника си. Риккъ го познаваше от години. С нея нямаше нужда да води учтиви разговори за времето. Всеки момент с нея беше приключение. Тя някак успяваше да отвлече разговора в напълно неочаквана посока. С нея никога не знаеше къде ще свърши разговорът, но винаги беше откровен.
Лео хвърли ботушите в сеното и легна обратно до нея. Посегна, но спря за момент, после се усмихна широко и отстрани падналия на лицето ѝ кичур коса. Очите ѝ останаха затворени, но устните ѝ се разтеглиха в усмивка.
— Реши все пак да не се изнижеш, а?
— Прецених, че не ми се ходи другаде.
Лео потрепери от вълнение, когато тя отвори тези свои огромни, сиви очи и го погледна.
— Идваш за втори рунд, така ли? — Риккъ се протегна с ръце над главата и се намърда удобно в сеното.
— Все още няма писмо от краля — отвърна той и се надвеси да я целуне.
Тя извърна брадичка настрани:
— А от лейди губернатора?
— Нито ред — промърмори той, — което значи, че не възразяват.
Дъхът ѝ миришеше на вкиснало, имаше засъхнала слюнка в ъгълчетата на устните, но на Лео му беше все едно.
Тя зарови пръсти в косата му, стисна я здраво и го целуна настоятелно. Започна да го целува настървено, езикът ѝ беше навсякъде. Претърколи го настрани и се надигна на лакът. Прехапала устна, започна да разкопчава колана му и Лео се отпусна по гръб в сеното. Дъхът му се учести, от главоболието не беше останала и следа…