Тя спря и свъси вежди. Изправи се, седна и сбърчи нос.
— Усещаш ли миризмата?
— Държат животни тук.
— Не. Мирише на нещо сладко. На нещо… — Тя продължи да души въздуха. Кутрето на едната ѝ ръка подскачаше. — О, не. — Тя посърна и се вторачи в ръката си. — Винаги в най-неподходящия момент. — Сега всичките пет пръста на ръката потрепваха и се гърчеха. — Намери Изърн-и-Файл! — Тя се просна по гръб в сеното и цялата ѝ ръка започна да се тресе.
— Какво?
— Доведи Изърн! — Риккъ грабна окаченото на врата ѝ дървено трупче и го захапа здраво. В следващия момент гърбът ѝ се изви като лък. Тя издаде протяжен, гърлен стон, сякаш всичкият въздух от дробовете ѝ излезе на един дъх. После падна и започна да се мята бясно. Сламата полетя във въздуха, вдигната от ръцете и краката ѝ, мускулите ѝ се гърчеха като полудели, петите ѝ риеха в пръстения под.
— Мамка му! — проскимтя Лео, застинал с една протегната към нея ръка, а другата протегната към вратата. Искаше да я държи, за да не си разбие главата, искаше да доведе помощ, искаше да ѝ помогне, но не знаеше как. Първата споходила го мисъл за негова най-голяма изненада бе да изтича и доведе майка си. Втората беше да направи каквото му се каза, да намери Изърн-и-Файл.
Той блъсна вратата навън и хукна през двора, разгонвайки кокошките отпред. Препускаше между палатки, между мъже, човъркащи в паниците със закуска, мъже, точещи оръжия, мъже, които мрънкаха недоволни от влагата, храната или живота като цяло, и те всички извръщаха стъписани глави към полуголия, бягащ презглава Лео. Зърна Глоуард край един от огньовете, хилеше се на нещо, което Юранд шепнеше в ухото му. Двамата извърнаха рязко глави и се ококориха при вида на носещия се към тях с големи скокове Лео, после се дръпнаха настрани, когато той прелетя между тях и прескочи огъня, събаряйки тенджерата с вода над него.
— Съжалявам!
Босият му крак се подхлъзна от другата страна на огъня и Лео направи няколко залитащи крачки настрани, но после хукна отново през лагера на северняците. От огньовете се вдигаше дим, миришеше на готвено, някой пееше басово, докато пикаеше до дърветата отстрани.
— Изърн-и-Файл! — изкрещя Лео — Изърн-и-Файл!
Нечия ръка, дори не забеляза чия, посочи към една от палатките и Лео отметна рязко платнището на входа и връхлетя вътре.
Почти очакваше да я завари надвесена над котел, но вместо това видя облечената в опърпан гуркулски халат планинка да седи спокойно, подпряла небрежно превързания си крак на един сандък, с кана от вчерашния ейл в едната ръка и лула с дървесна гъба в другата.
Тя го изгледа, останал без дъх на входа на палатката.
— Обикновено не отказвам полугол мъж вместо закуска, но…
— Тя получи припадък! — изхриптя задъхан Лео.
Изърн пусна лулата в каната и тя изсъска вътре, свали крак от сандъка и се надигна сковано.
— Води ме.
Завариха я все така по гръб в сламата. Не се мяташе така бясно както преди, но тялото ѝ продължаваше да се гърчи, тя продължаваше да стене, а от устата ѝ около дървеното трупче беше избила пяна, имаше пръски по изкривеното ѝ лице. Беше си ударила главата в нещо, защото в косата ѝ имаше кръв.
— Мътните да го вземат — изръмжа Изърн, коленичи до нея и постави ръка на рамото ѝ. — Хайде де, какво чакаш, помогни ми! — И Лео коленичи от другата страна, постави ръка на рамото на Риккъ, а другата на коляното ѝ. Изърн в това време ровеше в косата ѝ да прегледа раната на главата. Едва в този момент Лео осъзна, че Риккъ беше чисто гола, а той едва една идея по-облечен.
— Ние просто… — Сигурно Антоп щеше да успее да измисли някакво невинно обяснение. Той имаше опита. Но Лео не беше изпечен лъжец, а това тук изискваше сериозни познания в изкуството на лъжата. — Ние само…
— Аз съм светска жена. — Изърн дори не си направи труда да го погледне. — Имам бегла представа какви сте ги вършили, момче. — Тя се наведе над Риккъ, изтри с пръсти пяната от устата ѝ, приглади назад косата ѝ и зашепна — Шшш, шшш. — Почти припяваше шепнешком в ухото ѝ. — Шшш.
Държеше я така нежно, така внимателно. Шепнеше ѝ, сякаш пееше приспивна песен. Лео не беше очаквал такава деликатност от дивата, корава планинка.
— Връщай се, Риккъ, връщай се.
Риккъ изръмжа немощно, от коленете до рамене ѝ премина последен гърч, после тя изпъшка и изтика с език олигавеното дървено трупче от устата си.