— Въглищата ще променят света — отбеляза тя, свали още малко по-надолу прозореца и запърха по-отривисто с ветрилото си.
— Чух.
— Но дали ще е към по-добро? — промърмори замислено момчето. — Там е въпросът.
Момчето вдигна поглед и бледите му бузи пламнаха на мига. Големите му, изпъкнали като на жаба очи се стрелнаха виновно към Тюфел. Тя му отправи същия спокоен и критичен поглед като този, отреден за Савин. Поглед, който го оставяше само да прецени дали бе уместно да си отваря устата. И момчето заби отново поглед в пода и скръсти още по-здраво ръце на гърдите си.
Странна двойка бяха тези двамата. Жена от кремък и момче от восък. Тя не издава никаква емоция, а неговите — до една изписани на лицето му. Бяха последните двама, които Савин би заподозряла като тайни служители на инквизицията. После размисли, че сигурно точно така трябваше да изглеждат, ако искаха да останат тайни.
— Да разбирам ли, че трябва да очаквам неприятности във Валбек? — попита я Савин.
— Ако беше така — отвърна Тюфел, — предполагам, баща ви щеше да ви каже да не тръгвате натам.
— Каза ми. Направих се, че не го чувам. Освен това подозирам, че нямаше да изпраща вас двамата там, ако в града няма поне мъничко неприятности. Права ли съм?
Вик дори не мигна. Нищо не може да я извади от релси тази жена.
— А вие очаквате ли неприятности? — отвърна тя на въпроса с въпрос.
— Намирам за далновидно човек винаги да очаква неприятности. Държа дял в една от текстилните фабрики в града.
— Наред с други неща.
— Наред с други неща. Съдружникът ми в нея е полковник Валимир.
— Бивш командир на първи полк от кралската гвардия. Прекалено неподатлив на промяна, за да работи под командването на маршал Митерик. Да разбирам ли, че е достатъчно гъвкав, за да работи за вас?
Очевидно Вик не само знаеше всичко за своята работа, но и за тази на околните.
— Каква полза от това да огъваш и бездруго податливите? — каза Савин. — А и от съдружник на място има полза. Някой трябва да надзирава работата. Да споделя рисковете.
— Да отнесе вината.
— О, трябва да започнеш работа при мен.
— Не мисля, че съм достатъчно безпощадна. По-добре да си остана в инквизицията.
Савин възнагради остроумието ѝ с добре трениран спонтанен смях.
— Фабриката беше на загуба. Проблеми с работниците, предполагам. Винаги съм мислела, че платовете са за носене, не за инвестиране в тях. — Тя изтръска с нокът някаква незабележима прашинка от избродирания маншет на жакета си за пътуване. — Има много бивши войници сред тъкачите, свикнали с насилието и със склонност към враждебност. След разпадането на гилдията останаха без контрол, с наранена гордост и опразнени джобове.
— Какво ви накара да си промените мнението?
— Обичайното. Научих какви печалби има в производството на платове. И сега изведнъж фабриката ми се оказва печеливша.
— Което, разбира се, е просто чудесно. — Както винаги, Лисбит нямаше нищо смислено за казване, но това не я спираше да говори. Но най-лошото след повишението ѝ във временен компаньон беше, че бе започнала да го прави с изключително превзет акцент. Ако продължеше в същия дух, Савин щеше да я удуши с голи ръце не преди връщането на Зури, а преди пристигането във Валбек.
— Което е чудесно — каза Савин, — но печалбите в такъв размер и в толкова кратки срокове… ме правят подозрителна.
— Трябва да почнете работа в инквизицията.
— С този корсет? Не мисля.
Сега Тюфел се усмихна. Просто едва доловимо повдигане ъгълчето на устните ѝ. Като всяко друго изражение на лицето ѝ и тази усмивка бе добре обмислена. Все едно беше погледнала в книжата и като бе открила малко излишък в бюджета на емоциите, беше решила, че може да си го позволи.
— Не показваш много от себе си, а? — каза Савин.
Усмивката като че ли се уголеми:
— Може би е в резултат на това да нямаш много.
Не беше сарказъм. И двете знаеха, че Тюфел бе видяла, преживяла и изстрадала неща, за които Савин не подозираше дори. Не би се осмелила да помисли дори да се постави на нейно място. Тя не се нуждаеше от пудра и перуки, зад които да се крие. Чувстваше се удобно на мястото си, знаейки, че е издялана от закалено с огън дърво и че стига да поискаше, можеше да пречупи Савин на две с тези покрити с изпъкнали вени като на копач ръце.