Ризно почти се задави от смях:
— Тревоги, които аз лично не споделям!
Савин прикри с усмивка отвращението си при вида на това как сърбаше от лъжицата като свиня в кочина.
— Какъв късметлия сте. — И каква отврат за околните.
Лорд Пармалт беше на косъм да заспи.
Госпожа Валимир се преструваше, че не забелязва как се беше килнал към нея, аха да се просне в скута ѝ. Въздушната струя от ветрилото ѝ повдигаше един допреди малко старателно зализан върху темето му смехотворно дълъг кичур посивяла коса и той трептеше над главата му. Сигурно за десети път тази вечер на Савин ѝ се прииска да си беше останала в Адуа. Сега щеше да лежи свита на топка, със спуснати завеси на прозорците и щеше да дава излияние на чувствата си под формата на порой от ругатни. Но тя просто отказваше да бъде робиня на тираничната си утроба. Работата е на първо място. Винаги на първо място.
— И как върви работата? — попита тя.
— Нагоре и само нагоре — отвърна Валимир. — Третото хале е завършено и вече е пуснато. Фабриката работи на пълен капацитет. Цените падат, печалбите се покачват.
— Точните посоки, в които обичам да ги виждам да вървят.
Валимир издаде нещо средно между кикот и кашлица. Беше човек с много крехко чувство за хумор.
— Само добри новини. Точно както казах и в писмото си. Нищо, за което да се тревожите.
— Оо, винаги има по нещо, дето не ми дава мира нощем — отвърна Савин. Пък било то и само противната болка в корема и по задната страна на бедрата ѝ.
Дали заради присъствието ѝ, но атмосферата в трапезарията бе тревожно напрегната. Разговорите бяха прекалено настойчиви, смехът твърде звънлив, дори прислугата изглеждаше като на тръни, докато раздигаха супите. Проблясъкът на метал през един от прозорците привлече погледа на Савин — двама часови патрулираха непрестанно отвън. На пристигане пред вратите бяха четирима, в компанията на унило на вид куче пазач с чудовищни размери.
— Необходимо ли е наистина присъствието на толкова много въоръжени мъже? — попита тя.
С радост забеляза потрепването на озадаченото лице на Валимир. Приличаше на човек, седнал на карфица.
— Предвид положението ви в обществото, предвид завистта, на която сигурно сте обект, предвид това… кой е баща ви, прецених, че не би било уместно да подхождаме лековато по отношение на сигурността ви.
— Човек никога не трябва да подхожда лековато към сигурността — повтори началник Ризно, наведе се и прекалено свойски докосна рамото на Савин. — Няма от какво да се страхувате, лейди Савин.
— О, аз не се плаша лесно. Получавам сигурно една дузина заплахи дневно. Какви ли не ярки фантазии имат хората за унищожението и насилствената ми смърт. Гневни конкуренти, ревниви противници, недоволни работници, обидени съдружници и разочаровани ухажори. Ако се печелеха пари от заплахи, щях да съм… — тя се замисли за момент. — Предполагам, още по-богата. Кълна се, обект съм на ненавист повече и от баща ми. И научих следното: че има само едно нещо, което мъжете мразят повече, отколкото мразят останалите мъже.
Настъпи мълчание.
— И то е? — попита накрая госпожа Валимир.
— Жените — отвърна Савин и се намести на неудобния стол. Ако по време на дуел един от противниците бъде ударен в топките, е общоприето, че той ще започне да вие, ще се търкаля по земята, другият, естествено, ще му предостави всичкото време на света да се съвземе, а публиката ще мърмори разбиращо и му съчувства. А ако по време на месечната си агония някоя жена си позволи усмивката ѝ да повехне, край, срам и позор за нея. И Савин продължи да се усмихва и поти в жегата. — Предполагам, и решетките на прозорците са сложени специално за моето посещение?
— Тук, на хълма… — Госпожа Валимир се наведе към оклюмалия кмет и заподбира думите си внимателно като прекосяващия реката камъните, на които да стъпи — сме длъжни да се грижим за собствената си безопасност.
— Преди три седмици — записука Кондин дан Сириск, жена с миша физиономия и съпруга на собственик на тъкачница, който отсъстваше по работа — един собственик на фабрика беше убит. Убит в собствената му къща!
— Обир. — Ризно облиза устни при вида на лилавите желета, които прислугата започна да носи на отсрещния край на масата. — Нахлуване с цел обир, но нещата се объркват и това е. Нищо повече. — Той се наведе отново и потупа дружески Савин по ръката, обгръщайки я с миризмата на пот и розова вода. — Ще спипаме виновниците, за това не берете грижа.