— Ще бъдем сигурни! И отплатата ще е всичко или нищо! — проехтя нечий глас, различен, рафиниран глас, и тълпата замлъкна. Атмосферата беше нагнетена с очакване, хората бяха затаили дъх.
Съдийката се усмихна широко, подаде ръка на някого в тълпата и го издърпа на фургона. Оказа се пълен мъж в тъмен, добре ушит костюм. Беше блед, изтънчен, напълно не на място в такава груба, недодялана компания.
— Ето го — промърмори Гунар и скръсти ръце на гърдите си.
— Кого? — прошепна Вик, въпреки че по това как притихна при вида му тълпата, вече се досещаше.
— Тъкача.
— Приятели! — поде пълният мъж, разпервайки дебели пръсти. — Братя и сестри! Трошачи и Подпалвачи! Обикновени хора от Валбек! Някои от вас ме познават като началник Ризно от инквизицията на негово величество. — Той разпери умолително длани и се усмихна унило. — Моля за извинението ви.
Вик се беше вторачила във фургона, загубила ума и дума. Ако първоначалният ѝ шок просто я беше извадил от равновесие, това тук направо я просна в несвяст на земята.
— Мамка му — чу Талоу да мълви под нос.
— Останалите ме познавате като Тъкача! — Над тълпата се понесе мърморене, одобрително подвикване, изблици на омраза и обич точно както събралите се да гледат двубой приветстваха появата на всеобщия фаворит в кръга.
Дебелак със склонност към безразсъдство според думите на Глокта. Без капка въображение, но лоялен до гроб. За пръв път, доколкото бе известно на Вик, Негово Високопреосвещенство бе допуснал груба грешка в преценката си.
— Наскоро писах на Негово Величество — каза Ризно — излагайки оплакванията ни. В анонимно писмо, естествено. Сметнах за разумно да не го подписвам с истинското си име. — Разнесе се смях. — Споменах непрекъснатото понижение на надниците. На покачването на цената на живота. Отвратителните условия за живеене в работническите жилища. Мръсните вода и въздух. Болестите, нищетата и глада. Как работниците са мамени ежедневно с помощта на фалшиви мерки и скрити удръжки. За потисничеството, което цари тук.
— Да им го начукам на собствениците! — изкрещя отново Съдийката и от устата ѝ полетяха пръски слюнка.
Ризно размаха лист хартия над главата си.
— Тази сутрин получих отговор. Естествено, не от негово глупачество.
— Агрионтският хуй! — извика присмехулно Съдийката и сграбчи чатала си, което предизвика вълна от смях в тълпата. Децата по гредите започнаха да подскачат по тях и чучелото на краля затанцува.
— Не и от стириянската му кралица — продължи Ризно.
— Дворцовата путка — изкрещя Съдийката, изпъчи рязко ханша си към тълпата. Някой явно дръпна връв, защото полата на чучелото на кралицата се вдигна и за огромна радост на всички под нея се показа рунтаво парче вълна между сламените крака на чучелото.
— Не и от разюздания му син принц Орсо. — Ризно погледна очаквателно към Съдийката.
Тя сви кльощави рамене:
— Нямам какво да кажа за това шибано нищожество. — Над тълпата се понесе вълна от освиркване и подигравки.
— Не беше и от куклите на конци във Висшия съвет, а от самия капитан на кораба! От Дъртата клечка, архилектор Глокта! — Гневът на тълпата при споменаването на това име надмина всички предишни. Вик видя един възрастен мъж с изкривен гръб да извръща глава и да заплюва презрително също толкова изкривеното чучело на Глокта.
— Той не предлага помощ, да не повярва човек. — Ризно се загледа в писмото. — Пише за измяна срещу короната, предупреждава, че щяло да има тежки наказания.
— Майната му на наказанията! — кресна Съдийката.
— Настоява работата да продължава. Светът трябвало да върви към напредък. Прогресът не можел да бъде окован във вериги, очевидно. Ха, кой би предположил, че архилекторът е такъв противник на оковите! — Чу се смях. — Ако един човек умишлено убие друг, наричат го убийство! Ако обществото избива хиляди, вдигат рамене, такъв бил животът. — Чу се одобрително ръмжене и Ризно смачка на топка писмото и го захвърли настрани. — Времето за приказки свърши, приятели мои! Никой не ни чу. Никой достатъчно важен, че да направи нещо по въпроса, имам предвид. Дойде моментът да отхвърлим хомотите и да вдигнем глави като свободни мъже и жени. Щом те няма да ни дадат каквото ни се полага, ние ще се вдигнем като един и ще го вземем със сила. Ние ще доведем Голямата промяна!