Тя се разкашля — дори тук, на високия балкон, въздухът беше пълен с прахоляк. Сноповете светлина от прозорците бяха наситени с танцуващи прашинки.
— Надниците са минимални, предполагам?
Лицето на Валимир придоби особено изражение.
— В това е истинската красота на цялата схема. Малко подаяние за дома, от който са взети, минимални разноски за дрехи и храна и това е всичко. Те не получават надници. На практика… се купуват и продават като стока.
— Купуват се? — Отново Савин се постара да не допусне емоция в тона си. — Като част за машина?
Тя сведе поглед към новия си колан, на който висеше острието ѝ. Така се раздава, когато пристигна преди няколко дни. Същинско произведение на изкуството. Сипанска кожа, инкрустирани със скъпоценни камъни сребърни пластини, на които бяха изобразени сцени от Падението на Ювенс. Колко такива деца можеше да купи с парите за този колан? Колко беше купила вече?
— Преди наемахме опитни тъкачи, но се оказа, че на практика няма нужда от работници с опит. Децата се научават да управляват машините също толкова бързо, а създават едва една десета от проблемите на възрастните. — Валимир посочи една от грамадните машини и пъплещите около нея малки фигури. По-скоро заклеймяващ жест на съдия, отколкото този на цирков артист при добре изпълнен номер. — С подобренията в машините, липсата на надници и ниските разноски за храна и подслон това хале е по-печелившо от другите две, взети заедно. И не представлява почти никакъв проблем откъм управление.
Валимир кимна към един едър надзирател, който крачеше напред-назад, скръстил ръце на гърба си. В едната му ръка Савин забеляза пръчка. Или, както би го описал някой друг — камшик.
— Колко дълго работят? — попита задавено Савин, поставила неволно ръка на устата си.
— Смените са по четиринайсет часа. Опитахме по-дълги, но се оказаха несполучливи.
Савин обичаше да казва, че е корава като камък, но само няколко минути в това хале ѝ бяха достатъчни, за да ѝ се завие свят, и тя се хвана за парапета. Четиринайсет часа тежък труд в този прахоляк и шум, ден подир ден. И тази горещина като в пещта на господаря Създател, както би казал баща ѝ. Усещаше потта да избива под перуката ѝ.
— Защо е толкова горещо?
— Ако е по-хладно, преждата става лепкава и машините почват да заяждат.
Савин се замисли дали някога преди толкова човешко страдание е било събирано на едно-единствено място. Постави ръка на рамото на Валимир.
— В работата няма редно и нередно. Единствено печалбите са от значение.
— Разбира се.
Нещо ѝ подсказа, че и двамата имаха своите съмнения по въпроса. Но какво пък, тя ще вини него — безсърдечното копеле. Той ще вини нея — коравосърдечната кучка. А печалбите ще продължават да смазват зъбчатите колела на гузната им съвест. Ако те не предприемеха мерки, някой друг собственик с по-калѐн от несполуките стомах щеше да го направи. Ще ронят ли сълзи за тях работниците, ако изгубеха фабриката? Или ще хукнат при друг работодател, на когото да пълнят главата с хленченето и дребнавите си оплаквания?
— Браво — извика тя в ухото на Валимир някак задавено. От жегата, да, точно така, от прахоляка и шума, разбира се. — Поисках да увеличите печалбите и вие го направихте, без да се поддавате на чувствата си.
— Чувствата са по-опасни за собственика на тъкачница, отколкото за войника.
Савин подуши отнякъде миризмата на готвено. Напомни ѝ за храната, която даваха на кучетата на майка ѝ в имението. Притисна ръка в свития си на топка стомах, но почти не усети допира ѝ през прътите на корсета. Замисли се за фабриката си за копчета и катарами в Холсторм, където малките ръчички бяха по-пригодни за деликатна работа. И там ли беше същото като тук? По-лошо от тук? Тя облиза устни и преглътна насъбралата се в устата ѝ горчива слюнка.
— Може би ще е добра идея обаче да помислите за подобряване на условията. Може би има вариант за отделно спално помещение извън халето, в двора например? Малко по-чисто място за спане. Малко по-добра храна.
Валимир повдигна учудено вежда.
— Луксът е прахосничество — продължи Савин, — но несгодите намаляват продуктивността. Според мен има начин да се постигне идеалният баланс. С по-добри условия на живот може пък да успеете да удължите смените.