Никога не бе изпитвала нещо подобно. Беше чисто физическо усещане за липса; как отсъства нещо голямо и важно. Не беше сляпа. Добре разбираше, че нещо у Терез е сериозно сбъркано, може би направо си имаше някакво мозъчно отклонение. Не правеше нищо като нормалните хора, дори не ядеше нормална храна.
Но пък… „нормално“? Кое ли му е хубавото на „нормалното“?
Съучениците на Тереса бяха повече или по-малко нормални. Не ги харесваше. Не я интересуваха глупавите интрижки на другите момичета, намираше момчетата за нелепи със смешните им „суитшърти“ и бейзболни шапки, с пъпчивите им мутри. Никой не се осмеляваше. Разхождаха се страхливо и приказваха страхливо.
Представяше се си ги всички в дълбока яма, наредени като за снимка на класа, само че с вързани крака и ръце. Тя самата стоеше горе на ръба до голяма купчина пръст. После започваше да заравя ямата с лопата. Отнемаше много часове, но накрая работата беше свършена. Нищо не се виждаше, нищо не се чуваше, а светът не бе загубил абсолютно нищичко.
Десет минути преди пристигането на влака в Йостерюд Тереса започна да се усмихва. Усмихваше се широко, усмихваше се лекичко, усмихваше се средно. Упражняваше лицевите си мускули, докато си конструираше роля.
Репетицията приключи, тъкмо когато Йоран я посрещна на гарата. Беше се спряла на варианта за самотното момиче, най-сетне намерило добър приятел. Бяха гледали филми, бяха си говорили половината нощ и било суперготино. Усмивката и сиянието ѝ бяха изиграни майсторски и Йоран се зарадва, като видя променения характер на дъщеря си. Тереса сама забеляза колко достоверно изглежда — не беше трудно, тъй като на едно друго, по-просто ниво това си беше чистата истина.
Веднага щом се прибра, си отвори мейла и откри съобщение от Терез: „здравей скоро се върни напиши още думи за песните.“ Бяха прикачени четири безименни MP3-файла. Тереса ги отвори и установи, че са четирите мелодии, които най-много бе харесала.
Нави ръкави. След като работи няколко часа, два-три пъти изгледа клипа на Терез в „Айдъл“ след което продължи да пише. Когато стана време да си ляга, се сети за диска от камерата на Макс Хансен. Извади го от чантата си и дълго време го въртя из ръцете си. След това го сложи в една кутийка без обложка и го прибра при другите дискове.
Новата ѝ роля се оказа полезна и в училище. Не отговаряше съвсем равнодушно, ако някой ѝ кажеше нещо, и като цяло се показваше не чак толкова недостъпна. Не че някого го беше кой знае колко грижа, но поне мъничко от напрежението изчезна.
Е, да, Йоханес забеляза промяната у нея и на въпроса му Тереса излезе със същата история като пред Йоран с някои допълнения. Приятелка в Стокхолм, супер готина и тъй нататък. Изпусна се, че правели музика заедно. Йоханес се радваше за нея.
Но самата училищна работа вече не вървеше добре. Мислите ѝ не бяха в нея. По обществознание прекара цял един урок за разликата между демократи и републиканци в полусън и буквално не схвана и една дума, освен че някой си Джими Картър произвеждал фъстъци. Май бил президент на САЩ. Това беше цялото познание, придобито за четирийсетминутен урок: че Джими Картър произвеждал фъстъци.
Беше ѝ хрумнало следното изречение: Отлети там, където от крила няма нужда. Беше вълнуващо изречение, хубаво изречение. Но тромаво. С какво да го римува? И какво означаваше? Че трябва да отидеш на място, където вече не се налага да бягаш. Да, нещо в този стил.
Отлети, където криле не са нужни. По-добре. Би могло да се римува с послушни. Никой не ни иска послушни. Не, звучи грозно. Където няма послушни. По-добре. Анафора и тъй нататък.
Беше драскала отделни думи и изречения на страницата, на която най-горе бе записала: Демократи/Републиканци. В една пауза за размисъл информацията за Джими Картър и фъстъците му бе стигнала до мозъка ѝ, но не си я беше отбелязала. След това се заигра с думата пръстени. На водата, на пръстите, да седиш в кръг. И така нататък. След това урокът свърши.
В събота отново хвана влака за Стокхолм. Джери се беше обадил на Мария и така бе дал още по-голяма достоверност на ролята на Тереса. Разказа колко готини са заедно момичетата и потвърди колко добре дошла е Тереса у тях, а той щял да ходи при приятелката си и да ги остави двете на спокойствие.
Те работиха по песните и гледаха „Зората на мъртвите“. Вечерта се обадиха на Макс Хансен и се уговориха да се срещнат на другия ден в хотела, в ресторанта.