Той пристигна в ресторанта четвърт час преди уреченото време, поръча сашими и препречете договора, който бе изготвил предната вечер. Той му даваше право на половината от всички приходи на Тура от бъдещи албуми и участия. Надеждата му бе момичето — или момичетата — дотолкова да нямат представа от тия работи, че фифти-фифти да им прозвучи разумно.
Разбира се, щеше да се нуждае от подпис на настойника, но намерението му беше първо да задвижи проекта, за да може настойникът да се почувства принуден да приеме условията, ако иска нещата да се развият. Това си имаше своите рискове — ненапразно бе взел Робан със себе си.
Макс беше успял да изяде сашимито и да започне да се тревожи дали срещата изобщо ще се състои, когато онова изчадие изникна на вратата на ресторанта. Тереса, май така се казваше. Макс Хансен стана да я посрещне.
След това се появи и Тура и Макс инстинктивно стисна Робан. От гледката на прекрасното създание го обляха вълни на ужас. Не беше очаквал да реагира така, но през тази черна седмица бе преживявал случилото се в хотела отново и отново и то се бе загнездило в него. Взе да трепери и пъхна лявата си ръка в джоба на сакото и стисна стърчащите лъчи на Робан. Тревогата на сърцето се вля в ръката и се съсредоточи около болката в пръстите. Една привидно овладяна и спокойна поза: лявата ръка в джоба, дясната, подадена за здрависване, здрасти, здрасти, заповядайте. Седнаха около масата.
Тереса водеше разговора и Макс се поуспокои и поотпусна хватката си около Робан. Той приведе плана си в действие. Щели да запишат демо с две песни. Кавър на някоя мелодия, с която Тура се справя добре, и някоя съвсем нова песен. Той познавал немалко добри композитори и щял да се погрижи да намери нещо подходящо. В този миг го прекъснаха:
— Ние си имаме песни — заяви изчадието.
— Не се съмнявам — ухили се Макс. — Но за това има време, не се безпокойте. Сега трябва да подходим много професионално.
Изчадието извади евтин MP3-плеър, сложи го на масата и му нареди да слуша. Не ѝ липсваше нахалство. Той измъкна лявата си ръка от джоба и посегна така, че зачервените вдлъбнатини в дланта му да не се виждат, въздъхна многозначително и сложи слушалките в ушите си.
Знаеше какво да очаква да чуе. Едно време младите таланти му пращаха касетки, после дискове, а в последните години — MP-тройки. Записите се деляха на две категории: слаби некадърни варианти на модната в момента музика или жални балади на китара. Основно.
Тереса натисна „play“ и за три секунди Макс Хансен разбра, че беше направено с домашна музикална програма и без кой знае какъв финес. Китара, бас, барабани и синтезатор, като цяло доста нескопосано. Терез запя и песента му се стори позната, но не се сещаше откъде.
Беше хубава песен. Даже много хубава песен. Записът беше лош и текстът неразбираем, но мелодията докосваше сърцето, а Тура, естествено, пееше перфектно. Още на първия припев Макс Хансен прецени, че ще може да си спести разноските за композитора. Песента идеално демонстрираше вокалния регистър и потенциала на Тура.
Беше длъжен обаче да не сваля маската. Преди песента да е свършила, махна слушалките и сви рамене.
— Да кажем, че става. Може и да се получи горе-долу, ако се запише както трябва. Ако приемем, че ще работим с нея. — Макс Хансен извади договора и го постави пред Тура заедно с химикалка. — Тогава ще ми трябва едно парафче. — Той прелисти до последната страница и посочи най-долу. — Тук.
Тура погледна реда, погледна химикалката. После попита:
— Как се прави парафче?
Обърна се към Тереса.
— Ти знаеш ли?
Макс се насили да се усмихне, а лявата ръка пак се пъхна в джоба на сакото и палеца му погали лицето на Робан.
— Подпис имам предвид. Твоят подпис. Ако ще работя с тебе, ако искаш да запишеш диск.
Тереса бутна договора към него:
— Не можем да го направим.
Робан пак се пъхна в шепата му и се притисна в кожата с такава сила, че едва не я проби. Макс затвори очи, съсредоточи се върху болката и успя да запази спокойствие.
— Миличка — обърна се към Тура. — Това е твоят шанс. Вярвай ми, ще те превърна в звезда, ще печелиш пари, ще имаш фенове и какво ли не. Но първо трябва да подпишеш този договор, иначе нищо няма да излезе.
— Не искам пари — заяви Тура. — Искам да запиша диск.
— И ще го получ… — Макс Хансен се спря насред думата. — Как така не искаш пари?
— Говори сериозно — намеси се Тереса.
След кратък спор се разбра, че Тура иска сделка, според която Макс Хансен ще ѝ дава парите на ръка. Няма нужда от договори или регистрации, или продажби на авторски права. Макс Хансен щеше да действа като неин настойник, но без писмено доказателство за това.