— Не ти решаваш.
— Напротив. Точно аз решавам.
Тереса трябваше да вдигне глава, за да вижда лицето на Джери. Не беше толкова решително и сурово както предполагаше тонът му. По-скоро притеснено. Тя попита:
— Защо ти е да знаеш?
— Ти как мислиш? Защото ме е грижа за Терез, естествено.
— Мен също.
— Вярвам ти. Но искам да знам какво правите.
Тереса не можа да измисли история, това никога не ѝ е било сила. Затова му разказа. Пропусна частта с Макс Хансен в хотелската стая и обясни накратко за тяхната песен и за записа в студиото. И колко се бе изтощила Терез.
Когато приключи, погледна Джери в очите. В тях не бе изписано нито осъждане, нито одобрение. Но Тереса се видя принудена да отклони погледа си. Тогава Джери кимна кратко и въздъхна:
— Окей. Сега поне знам. Да ти повикам ли такси?
— Да… благодаря.
Докато Джери се обаждаше, Тереса отиде в спалнята, постоя малко с глава, облегната на рамката на вратата и погледа спящата Терез. В стомаха ѝ, където допреди малко бе бълбукало щастие, сега се виеше студена и слузеста тревога.
Никога повече да не те видя.
Това решение можеше да го вземе Джери, съвсем лесно и естествено като дишане. Можеше да заключи вратата, да изключи телефона или да се премести с Терез някъде, без тя да може да се противопостави. Те не си бяха сами господарки.
— Май трябва да тръгваш — чу Джери зад гърба си.
Тереса се отлепи от рамката на вратата, както бръшлян се отлепя от стена. Тя тръгна към пътната врата със сведена глава и искаше да попита: „Може ли да дойда другата седмица?“ но гордостта не ѝ го позволи. Вместо това изправи гръб, погледна Джери и каза:
— Ще дойда другата седмица.
Джери поклати глава и се захили:
— Естествено. Какво иначе ще правиш? Нали така?
Тереса не разбра какво точно се съдържаше в думите му. Имаше нещо особено в тях. Но поне схвана, че ѝ е разрешено да дойде пак. Тъй като бе готова да заплаче от облекчение, тя бързо се обърна, отвори вратата и се затича надолу по стълбите.
Щом се прибра вкъщи, тя се заключи в стаята си, извади DVD-то на Макс Хансен и го изгледа. Беше очаквала и до известна степен се бе страхувала да не би вида на голото тяло на Терез да ѝ причини нещо. Отчасти затова не беше пускала записа, след като го прегледа набързо с камерата.
Но нищо не стана. Намери Терез за красива както със, така и без дрехи и толкоз. Когато разголените части на Макс Хансен влязоха в кадър, Тереса се зачуди дали пък не е асексуална. Цялата тая работа със секса ѝ се струваше ненужна и грозна. Макс Хансен, коленичил, Терез, отстъпваща, и как той се вкопчи в нея, притисна лицето си в слабините ѝ. Толкова безстойностно!
За сметка на това тя изгледа последвалия развой с напрегнат интерес. Как Терез надигна чашата и счупи столчето. Как после взе да забива стъклената отломка в гърба на Макс Хансен със същото безразличие, с което дърводелецът би забивал пирон. Това беше чисто и просто нещо, което трябва да се свърши, и тя го направи, без дори да разсипе чашата. Когато Макс Хансен осъзна какво става и запищя, тя не му хвърли и един поглед, докато отиваше да отвори вратата.
Ти си много болна, Терез. Ти си вълк над всички вълци.
Тя гледа тази част отново и отново.
В началото на декември Тереса влезе в класната стая и завари пет съученички, събрани около чина ѝ. В средата седеше Йени и показваше нещо на мобилния си телефон. Не. Тереса провери джобовете си. Беше забравила телефона си, като излезе в междучасие. Йени държеше нейния телефон.
Момичетата забелязаха Тереса и Йени вдигна телефона. На дисплея се виждаше една от снимките на Терез.
— Коя е тази, Тереса? Гаджето ти ли?
Йени обърна телефона към себе си и продължи да разглежда снимките. Каролине отбеляза:
— Ама тя е суперяка. Как си си хванала толкова яко гадже?
Тереса не отговори и не направи опит да си вземе телефона — знаеше какво би станало. Йени щеше да се отскочи встрани, да го подхвърли на някоя друга и Тереса само щеше да се почувства още по-зле. Не ѝ пукаше какво приказват, но ѝ беше неприятно да обсъждат Терез. Никак не ѝ беше приятно.
— Ега ти! — възкликна изведнъж Йохана и посочи телефона на Тереса. — Ама това е онази! Онази от „Айдъл“. Да не би да я познаваш?
Тереса кимна и Йени, усетила, че ситуацията се изплъзва от ръцете ѝ, заяви:
— Глупости, откъде ще я познава. Пък и тя беше супер некадърна. Най-скапаната, която съм гледала някога.
Тереса отиде до нея и застана от другата страна на чина. После си прочисти гърлото и заплю Йени в лицето. Йени изписка от погнуса и си избърса очите. После направи нещо, което Тереса не бе очаквала от нея. Очите на Йени се присвиха и тя изсъска: