Тереса не свикваше, всеки път бе като омагьосана. След края на песента ѝ отне много време да се наведе да спре камерата.
В училище доста се бяха занимавали с iMovie и Тереса беше достатъчно запозната с основите, за да направи монтаж и да прибави звук. Смяташе да замести току-що изпятото от Терез със стария запис, но се поколеба. Вместо да го изтрие съвсем, просто намали звука.
Новият запис звучеше по-различно, но си пасваше добре със стария. Качеството на звука от микрофона на мобилния беше по-лошо, обаче глухият, металически звук на фона някак правеше песента по-завършена и по-вълнуваща. Тереса не беше музикална, но как му викаха?
— Терез? — попита тя. — Това, дето го изпя сега. Не пя по същия начин. Ти пя втори глас, нали?
— Не знам. Какво е втори глас?
— Мисля, че това, дето ти го изпя сега.
— Трябва да е така. Понякога.
Тереса експериментира да намалява и усилва гласа на Терез на мобилния, махна го от първия куплет и плавно го усили в припева, докато Терез каза, че така трябва. Пуснаха готовия резултат на цял екран и всичко си пасна по труден за дефиниране начин. Просто се беше получило.
Спокойното безизразно лице на Терез, на което се движеше единствено устата, пееше драматичния текст към необичайната мелодия, от време на време подсилвана от електронно звучащия глас, който сякаш идваше от друг свят. Идеално.
Тереса се отпусна назад на стола, скръсти ръце и се загледа в замръзналия образ на Терез на екрана.
— Ще го качим ли? — попита. — В „Майспейс“ или нещо такова. Някъде, където хората да го гледат.
— Да. Те ще гледат.
Тереса се зае да се регистрира в „Майспейс“ със стария си ник Юсефин. Тъкмо щеше да качи видеото и се натъкна на проблем, който не ѝ беше хрумвал — да напише кой пее и кой стои зад песента. Терез вече беше известна под името Тура Ларшон; ами тя самата? Дали искаше да се подложи на евентуалното презрение, което винаги съществува като риск, когато човек се излага на показ?
Курсорът мигаше и я приканваше да попълни полета за артист и автор. Тереса си играеше с думите. Тура Ларшон, Тереса, Терез, Тура, Тереса, Ларшон…
Те… сла.
— Тесла — продума.
— Какво е това?
— Ние. Заедно ще се наричаме Тесла. Харесва ли ти?
— Да.
Тереса попълни новоизмисленото име заедно със заглавието „Лети“ и изпрати клипа в бездънния склад на „Майспейс“. След това излезе от акаунта си, стана от компютъра и сви рамене.
— Ще проверяваме — обясни тя — дали някой е гледал. Във всеки случай, направено е. Но сигурно нищо няма да излезе.
В една дупка в земята живееше хобит.
Два дни по-късно вече двайсет души бяха гледали видеото. Четири дни по-късно бяха триста. Следващия уикенд Тереса замина за Стокхолм и двете видяха, че клипчето е стигнало две хиляди гледания. Коментарите като цяло бяха много положителни, а някои ентусиасти бяха изпратили линк на всичките си познати. И май всички бяха млади момичета.
Няколко часа преди Тереса да замине за вкъщи в неделя, провериха пак. Броят гледания бе достигнал четири хиляди и видеото беше удостоено с място в банера „най-гледани“ което вероятно щеше да доведе още зрители.
Тереса тъкмо щеше да тръгва към гарата, когато се обади Макс Хансен, бесен. Някой му казал за видеото и как, по дяволите, им е дошло на ума да направят такава дивотия? Били съсипали всичко. Цялата свършена от него работа, всички вложени пари, за да бъде издадена правилната версия, а те хвърлиха всичките му усилия на вятъра с това шибано, скапано записче, което, на всичкото отгоре, всеки би могъл да си изтегли безплатно.
Макс Хансен беше толкова разлютен, че гласът му трепереше и не можеше да се разбере крещи ли или плаче.
— Ами, ти не правиш нищо — отвърна Тереса.
Оказа се, че крещи. Макс Хансен изрева с ярост, заради която трудно се долавяше какво говори, и Тереса поотдалечи слушалката от ухото си.
— Нищо не знаете! Мислите си, че е достатъчно да изпееш песен и другата седмица си по телевизията и по радиото, толкова сте тъпи, че ми иде да се самоубия! Сега отивайте в сайта и махнете шибаното видео веднага, иначе не знам какво ще…
— Дочуване — прекъсна го Тереса и затвори.
Позвъни се отново и тя изскубна кабела на телефона.