Тереса почти не спа онази нощ, само лежа и се взира в мрака, докато кристалчетата по прозореца взеха да изпъкват на сивата светлина на зазоряване. Не искаше да закусва и Мария я накара да глътне два алведона, след което семейството пое към различните си приключения.
Едва когато се върнаха на обяд, Йоран и Мария започнаха да се тревожат. Завариха Тереса в същата поза, в която я бяха оставили — легнала на една страна в леглото, вперила поглед в табелата, забраняваща да си мажеш ските в къщата.
Мария сложи ръка на челото ѝ и установи, че няма температура.
— Как си, миличка?
Гласът на Мария прозвуча особено в ушите на Тереса. Силата беше нормална, но сякаш идваше отдалеч. Сигурно говорещият се намираше някъде много далеч и гласът му стигаше до нея засилен електронно. Значи нямаше смисъл да отговаря, а и въпросът беше неразбираем.
— Станало ли е нещо? — попита Мария.
Същата работа. Въпросът не беше за нея. Той беше зададен в празното пространство и звукът беше неясен и пращеше. Тя взе бавно да се свива като изписан лист, затисната от тежестта на безсмислени думи. Скоро щеше да се превърне в смачкано топче и да изчезне.
През нощта, докато Тереса все така лежеше и се взираше в мрака, „Лети“ мина един милион гледания в „Майспейс“.
Коледата не се разви според очакванията на Джери. Двамата с Терез прекараха Бъдни вечер на гости у Парис и деветгодишния ѝ син Малкълм. Той беше жизнерадостно момченце и трудно приемаше резервираната и хладна Терез. Показа ѝ всичките си играчки и направо се вбеси, когато не получи желаната реакция. Накрая се нацупи и отказа да стои с нея, камо ли да ѝ говори.
Парис правеше всичко по силите си да поддържа настроението, а Джери си играеше и се шегуваше с Малкълм, докато Терез гледаше така втренчено елхата, сякаш е някакъв завладяващ филм. Мина без произшествия, но стана мъчително ясно, че никога няма да бъдат едно голямо и щастливо семейство.
Успехът на „Лети“ все още не бе стигнал кулминацията си. Джери беше гледал клипа, намерил го бе за добре направен и след това го бе изключил от мислите си. Беше благодарен на Терез, задето не използва истинското си име.
На втория ден на Коледа мрачното настроение го завладя. Ама че глупава надежда — да сглоби двете половинчати семейства в едно, коледният дух да запретне ръкави и да ги събере с магическата си пръчка. Но не стана така. Голямата му тревога беше да не би Парис да реши да прекрати връзката им, понеже им липсват изгледи за бъдещето. Тя го увери, че го обича и иска да бъдат заедно, но все пак съмнението го глождеше.
И така, на втория ден на Коледа той седеше сърдито и зяпаше стар уестърн с Джон Уейн, когато на вратата се позвъни. Джери беше изпил доста бири и усети тялото си леко разнебитено, като стана от креслото да отвори.
Първата му мисъл беше за някакъв продавач. Добре фризираната коса, изкуственият тен, костюмът и неискрената усмивка. Някакъв проклет абонамент за мобилен телефон или пък… прахосмукачки. Да. Първоначалното впечатление на Джери беше, че мъжът продава прахосмукачки. Онзи обаче се представи като Макс Хансен.
— Аха — кимна Джери. — Вие сте значи.
Джери пое подадената десница, а Макс Хансен поде:
— Да, ами, не знам колко ви е разказала Тура…
В интонацията му се долавяше необясним за Джери страх. Той сви рамене и отвърна, че нищо не знае, и Макс Хансен доби доста облекчен вид.
— Звънях много пъти — обясни той. — Но може би нещо не е наред с телефона.
— Кабелът е измъкнат — забеляза Джери. — Не знам защо.
Макс Хансен попита дали може да влезе, но Джери го прекъсна с въпрос за какво става дума. Макс Хансен още веднъж помоли да влезе, а Джери повтори питането си. Ако си удряш главата в стена, кой ще изкрещи първи — ти или стената? Отговор: ти. Така и Макс Хансен се предаде и с тих глас обясни задачата си.
Както Джери сигурно знаел, Тура записала песен, превърнала се в огромен хит в интернет. Но тя направила и друг, професионален запис и Макс Хансен искал да го издаде като сингъл.
— Окей. — Джери понечи да затвори вратата. — Успех.
Макс Хансен пъхна крака си в процепа между рамката и вратата и в главата на Джери нахлуха крайно неприятни спомени, които още повече влошиха настроението му.
— Не разбирате — задърдори Макс Хансен, — тук става дума за големи пари. Проблемът е, че никоя звукозаписна компания няма да иска да издаде диск, докато не покажа документ, че имам право да представлявам Тура. Вие ли сте настойникът ѝ?