Ако престанеше да взима лекарството, може би щеше да полудее наистина. Щяха да я отведат. Да я затворят. Това беше алтернатива на умирането — почти същата работа. Липсваше само калта в устата, но пък в това състояние спокойно можеш да ядеш кал.
Такива мисли ѝ минаваха през главата в събота сутрин.
Стана, за да отиде пак в тоалетната, и видя Мария да плете, седнала на креслото на площадката. Обикновено никога не сядаше там. Стоеше на пост.
— Здрасти — промърмори Тереса.
— Здравей. Взе ли си лекарството?
— Ммм.
Докато седеше на тоалетната, взе решение. Наистина щеше да престане да пие лекарства, за да види дали ще полудее. Щеше да пробва един месец. Ако не се получеше, щеше да измисли начин да се самоубие, който да не е прекалено отвратителен. Надеждата ѝ беше да си загуби ума неусетно.
Малко след дванайсет часа слезе на долния етаж, за да си изиграе ролята. Изяде една питка с кашкавал и с вкус на пепел. Радиото в стаята на Улуф работеше, понеже беше време за седмичната класация. Представиха хита на седмицата и Тереса замръзна със залък в уста, заслушана в гласа на Кай Шиндвал:
— Една песен, пожънала огромен успех в „Майспейс“ и „ЮТюб“ сега излиза в студиен вариант. Певицата се нарича Тесла и с изключение на една-две появи и ранно отпадане в предишното издание на „Айдъл“ не знаем много за нея. Може би това скоро ще се промени. Слушате „Лети“.
Песента започна и Тереса възобнови дъвченето. Бяха напраскали какви ли не ефекти и песента беше станала претенциозна. Вече нямаше нищо общо с нея. Тя си довърши сандвича и изпи чаша мляко. После ѝ прилоша и пак отиде да повръща.
В три часа получи есемес. Гласеше: „Хитът на годината! Трябва да се види!“ Беше прикачен клип. Лицето ѝ вече беше заорало дъното, така че го пусна. Качеството на картината беше изненадващо добро. Бащата на Карл-Аксел имаше хубава работа. Той правеше на сина си скъпи подаръци. Например луксозен мобилен телефон с качествени звук и картина. Нищо чудно записът да е бил и още по-добър, само че скапаният телефон на Тереса не можеше да го покаже.
Значи бяха стояли там от самото начало, бяха записали всичко от думите на Тереса нататък: „Мике. Толкова си добър. И мил.“ Тереса гледаше и осъзнаваше. Мике излизаше напълно чист от цялата работа. Той беше момче, а тя почти му се беше нахвърлила. Беше му се натрапила, а след това го беше оповръщала.
Знаеше какво ще стане. Клипът щеше да се разпространи. По целия свят. След няколко дни хората в Буенос Айрес щяха да се смеят на гнусната гледка и да я препращат на приятелите си. Нямаше как да се предотврати.
Тереса седеше на стола си; ръцете ѝ бяха леденостудени. Телефонът звънна. Тя механично го вдигна и го доближи до ухото си.
— Ало?
— Тереса? Здравей, Йоханес е.
— Здравей, Йоханес.
Последва тишина. После Йоханес въздъхна толкова дълбоко, че микрофонът изпращя в ухото ѝ.
— Как се чувстваш?
Тереса не отговори. За този въпрос нямаше прост отговор.
— Видях онзи клип — поде Йоханес. — Е, не целия, но… исках само… толкова ми е мъчно за теб.
— Не се тревожи.
— Как да не се тревожа. Цялата работа е ужасна. На теб ти беше толкова… Исках само да ти кажа… тук съм. Просто го знай.
— Как са нещата с Агнес?
— Какво? А, добре. И тя мисли като мен.
— Пак ли сте влюбени?
— Ами, да. Но Тереса, опитай се… опитай… Не, не знам. Но аз съм тук, ясно? Агнес също. И те обичаме.
— Не е вярно. Но благодаря все пак. Беше мило.
Тереса затвори. Позвъни се отново, но тя отклони разговора. Легна на кревата и се загледа в тавана.
Нещо се изцапва. Хавлия. Цапа се все повече. И накрая става толкова мръсна, че започва да се разпада. Бива стъпкана в калта, после се вдига и смачква. Стига се до ниво на мръсотия, при което изцапаният предмет престава да бъде себе си. Превръща се в нещо друго. Хавлията вече не прилича на хавлия, не може да се използва като хавлия, не е хавлия. Същото е и с човека; може да го спаси единствено способността да мисли, да му липсва това, което е бил. Човешко същество, ухаещо на прах за пране, използваемо.
Но всичко това изчезва — постепенно. Изчезва.
В течение на следобеда и вечерта получи доста есемеси — някои само намекващи, други направо отвратителни; прочиташе ги и после ги изтриваше. Телефонът звънна два пъти — първият издаваше мляскащи звуци, вторият шепнеше: „Не спирай, не спирай“.
Тереса си легна, но не можа да заспи. Опита да почете Екельоф, но не можеше да се съсредоточи за повече от два поредни стиха.
Препрочете ужасните есемеси: Курва; Лапай, гълтай и не драйфай; Световен шампион по повръщане на чепове. Някои се бяха постарали повече: Вземе ли Терес да духа, все изпразва си търбуха.