Беше майско утро и птичите песни се лееха от храсти и дървета. Ленарт обърна лицето на детето към къщичката, която беше съвсем същата като завършената снощи.
Изведнъж детето зяпна и се отпусна в ръцете му. Една червеношийка се показа през дупката, постоя малко, като се оглеждаше бдително, и после отлетя. Момиченцето я следеше с очи и от устата му се стичаше слюнка.
Ленарт нямаше представа как то тълкува видяното. Че птиците идват, когато пробиеш дупка, или изчезват, защото си пробил дупка; или пък в действителност разбираше всичко много добре.
Той го пусна на земята и обясни:
— Птичките живеят там, те летят наоколо…
Но едва бе започнал изречението и детето се втурна в къщата и затръшна вратата след себе си.
През февруари 2000 година алчността най-сетне започна да надделява у Джери и вината за това беше на „Епъл“. Новият „Пауър Мак G4“ с 500-мегахерцов процесор най-после щеше да излезе на пазара след провала на „Моторола“ и щеше да струва към трийсет хиляди. Дотук добре. Имаше пари — беше започнал да спестява още при първите слухове преди година.
Но после чу за „Синема дисплей“. Във връзка с появата на G4 щяха да пуснат и 22-инчов плосък екран с най-добрата разделителна способност и най-готиния дизайн досега. И той щеше да излезе към трийсет бона.
Старото макче на бюрото на Джери изведнъж му заприлича на сечиво от каменната ера. Напоследък се беше заиграл с „Кюбейс“ 4, за да пише мелодии, но вървеше ужасно бавно. Искаше му се да ъпгрейдне до 4.1, да впрегне на работа 500-херцовия процесор и да го види на големия плосък екран.
Превърна се във фиксидея. Джери си представяше как, като сложи сребристото PC под бюрото и грамадния монитор с прозрачната рамка отгоре, всичко ще бъде идеално. Нямаше да има за какво повече да се мъчи. Въздишаше по този компютър както вярващият въздиша по спасението. Веднъж да станеше негов и щеше да почувства мир и чистота, всичката мръсотия в живота му щеше да бъде изрината.
Но спасението си имаше цена. Видя се принуден да продава повече цигари. Още през декември удвои поръчките при Ингемар, а през януари взе сто и петдесет кутии и вдигна цената с десетачка в сравнение с миналия месец.
Нуждите на редовните клиенти не отговаряха на предлагането на Джери, колкото и заклети пушачи да бяха. След като Матс, собственикът на билярдната зала, научи за дейността му, Джери премести бизнеса в дома си. Сега помоли редовните си клиенти да кажат на всичките си познати, че могат да си купуват евтини цигари от Джери.
Познатите дойдоха, а след тях и техните познати. През февруари Джери беше събрал дванайсет хиляди плюс трийсетте хиляди, които вече имаше, и направи нова голяма поръчка при Ингемар.
Няколко седмици по-късно, както си седеше в билярдната зала, при него дойде някакво момче на неговата възраст с късо подстригана коса и племенна татуировка, виеща се като змия на шията му и изчезваща под коженото яке. То сложи ръце на тезгяха, погледна Джери в очите и му съобщи, че от този момент бизнесът му приключва.
Джери се направи на ударен и попита момчето какво има против билярдната зала; пък и тя не била негова. Ако искал да я затвори, да говори с Матс. Момчето го изгледа с безизразно лице и му каза да се чувства предупреден. Ако продължи, лошо му се пише.
Ръцете на Джери трепереха леко, когато онзи си отиде, но всъщност не беше истински уплашен. Беше чувал за някаква банда от затвора в Нортелйе, наречена „Братя Юп“ — нелепо име за криминална организация. И заради това Джери не прие заплахата сериозно. Пък и нищо не сочеше, че момчето е част от някоя банда. Възможно бе да е свободен агент като него самия, но с малко по-груби обноски.
Той продължи да продава цигари, но внимаваше повече и поглеждаше през шпионката, преди да отвори вратата. Никой тъп анаболен клоун нямаше да застане между него и компютъра, спасението на душата му.
От последната партида му оставаха само петдесет кутии, когато животът му за пореден път бе изритан в нова посока. Една вечер в началото на март на вратата се звънна. Джери се надигна отегчено — на компютъра безкрайно бавно се сваляше един наръчник за правене на интернет сайтове. Надзърна през шпионката.
Отвън стоеше един познат на познат, когото не познаваше по име, но беше купувал цигари няколко пъти. Джери отвори вратата. В момента, в който видя лицето на мъжа отблизо, разбра, че нещо не е както трябва. Онзи извади една метална обувалка и макар Джери да не съзнаваше къде е опасността, се опита да затръшне вратата. Твърде късно. Мъжът успя да пъхне обувалката в процепа и вратата не се затвори.