В интерес на истината доставяше му дори по-голямо удоволствие да одере някого с проблеми. Беше открил потребителя Wheelsonfire във форум за собственици на каравани; онзи се жалваше, че не можел да си позволи нов хладилник за караваната — някой знае ли къде може да намери втора ръка? Някъде другаде се казваше, че бил много зле на покер.
Когато Wheelsonfire се появи в „Парти покер“ и Джери му отмъкна четири хиляди, той изпита дълбоко и искрено злорадство. Няма нов хладилник за теб, идиот такъв. Ще си стоиш на жегата, докато храната ти се разваля, така ти се пада.
Страхът и неудобството му от чужди хора нито се засилваха, нито отслабваха. Но презрението му се увеличи. Доходите му също. Някоя и друга година след като започна да играе и да събира информация, често успяваше да си докара осем-девет хиляди на месец — пари, за които данъчните още не се бяха сетили да питат.
Той седеше в малкото си апартаментче в Нортелйе и пъхаше виртуалните си пръсти в кацата с меда. Играеше по пет-шест часа на ден и независимо дали печелеше или не, алчността не го завладя. За него нямаше никакво значение. Важното беше, че имаше база, в която се чувстваше силен и от която можеше да смъква кожата от гърба на всички тъпаци на този свят. Удряше здраво с камшика и ги чуваше как квичат от болка. Понякога дори изпитваше нещо подобно на радост.
Момичето беше на около дванайсет години, когато го обзе апатия. Сякаш вече нищо не можеше да проникне до съзнанието му. Денонощно седеше на леглото си и гледаше стената, без да прави нищо. Не пееше, не говореше, едва помръдваше и се налагаше да го хранят с лъжица с бебешката храна, която все така бе единственото, което приемаше.
Накрая стана направо плашещо и Ленарт и Лайла започнаха сериозно да обсъждат дали да не се откажат, да оставят на специалистите да се погрижат за него. Да отидат някъде, където няма кой да ги познае, и просто да оставят детето в болницата и да си заминат, без да говорят с никого. Ала им се струваше твърде студено, твърде ужасно да не знаят какво е станало с него. Затова чакаха.
Та нали всичко вървеше добре, поне на пръв поглед? Момичето се беше научило да пише на машина, успяваше да формира цели думи и изречения. През дълги периоди се занимаваше с преписването на всяка една дума от стар брой на „Нортелйе Тиднинг“. Статии, реклами, текстове на комикси, телевизионни програми. Отне му близо четири месеца да препише шейсетте страници формат А4.
Именно когато този проект приключи, нещо се случи. Лайла забеляза първите признаци, когато една сутрин слезе в мазето и завари момичето, впило поглед в пералнята машина, да я отваря и да гледа в барабана. После в коша с прането.
— Какво търсиш? — попита Лайла, но, както обикновено, то я игнорира напълно.
Друг път Лайла застана тихо на вратата на работилницата и го видя как дърпа всички чекмеджета и поглежда във всички шкафове по същия начин както когато беше малко; по същия начин, по който бе търсила и Лайла.
Момичето се бе превърнало в златокоса хубавица и беше много тягостно да гледаш това красиво създание да блуждае като лебед в кафез и да търси нещо несъществуващо. Потискащото тъмно мазе, дрънченето от издърпването на поредното чекмедже с ненужни инструменти, над което детето се надвесваше, а златната му коса се стелеше по раменете.
Лайла почука на вратата с патерицата, която напоследък ползваше, за да слиза по стълбите, и момичето незабавно прекрати търсенето си, прибра се в стаята си и седна на леглото. Лайла седна до него.
— Мъничка? Какво искаш?
Момичето не отговори.
Седмица-две по-късно Лайла слезе в мазето вечерта, за да вземе чифт ръкавици от склада. Тя се спря пред вратата на момичето и го погледа как спи. Косата му бе разпиляна по възглавницата, ръцете — отпуснати до тялото. Приличаше на много красив труп. Лайла потръпна.
Тогава забеляза пишещата машина. Празният лист светеше бледо от отразената светлина на лампата в коридора. Не. Не беше празен. Нещо беше написано. Лайла се увери, че момичето действително спи, влезе в стаята и издърпа листа от ролката.
Дори умението му да пише явно бе закърняло. Имаше само един ред без препинателни знаци. За първи път Лайла виждаше писание, измислено лично от детето. Гласеше:
Къде любов как любов цвят изглежда как намира се къде
Лайла го прочете няколко пъти, после погледът ѝ се плъзна към леглото. Очите му бяха отворени и слабо мъждукаха, вперени в Лайла. Тя седна на ръба на леглото с листа в ръка.