Обяснението на Арвид за случилото се гласеше: „Аз ѝ взех змията и тя ме удари по главата.“ Той пропусна подробността, че между двете събития бе минала поне минута. Може би беше забравил, а може би не го бе сметнал за важно.
Докато Тереса навърши четири години, стана съвсем ясно, че само татко е от значение. Не че държеше Мария на разстояние, но за всичко съществено се обръщаше към Йоран. С момчетата беше обратното. Например на футболни тренировки ги водеше Мария. Никога не се беше взимало решение за това, просто така се беше получило.
Мария искаше да върши неща, докато на Йоран му беше най-приятно да си седи тихо и кротко с Тереса, докато тя рисува или се занимава. Ако го попиташе нещо, той ѝ отговаряше, ако искаше помощ, той ѝ помагаше, но без да се престарава или натрапва.
Най-големият ѝ интерес бе да прави гердани от пластмасови перли. Йоран беше претърсил целия магазин за играчки в Римста за перлички с всякакви форми и цветове, даже беше помолил продавача да слезе до склада и да изрови няколко изостанали кашона. Тереса имаше цял рафт с поне шейсет пластмасови бурканчета, в които бе сортирала перлите по система, известна само на нея. Понякога посвещаваше цели дни на изнамирането на нова система.
Тереса нанизваше перлите на шарена прежда или корда — след търпеливи упражнения се беше научила дори да връзва възлите самичка. Работеше без спиране и единственият проблем беше резултатът.
Едните баба и дядо получиха по един гердан. После и другите. След това всички роднини и приятели, и роднини на приятели. Всички, които заслужаваха гердан от пластмасови перли, се сдобиха с такъв. Или с няколко. Единствено бащата на Йоран носеше своя. Вероятно най-вече за да дразни майката на Йоран.
Но за да може търсенето да отговаря на предлагането, щяха да имат нужда от род с библейски пропорции. Тереса правеше поне по три гердана на ден. Йоран беше заковал множество кабарчета над леглото ѝ, за да си окачва герданите. Стената се покри почти изцяло.
Една сряда, следобед в средата на октомври Йоран, както обикновено взе дъщеря си от детегледачката. Тя извади перличките и преждата си на кухненската маса, а Йоран седна срещу нея с обичайния вечерен вестник — беше им се превърнало в традиция. Тереса се зае съсредоточено да връзва възел в единия край на къс корда, за да не изпадат перлите. След това се поколеба, избра един буркан от колекцията си и започна да нанизва.
Йоран затърси новини за решението на Европейския съюз за шведския алкохолен монопол, но попадна единствено на статия за поредната злополука в Халандсосен, след което остави вестника и погледна дъщеря си. Изглежда, бе решила новото герданче да е решено в червено, жълто и синьо. С два пръста вадеше умело перлите една по една от бурканите и ги нанизваше на кордата, като дишаше шумно през носа.
— Миличка?
— Ммм?
— Не ти ли се прави нещо друго освен гердани с перли? Толкова много имаш вече.
— Искам да имам много.
— Но за какво са ти?
Тереса замръзна, стиснала с два пръста една яркожълта перличка. Погледна Йоран изпод смръщени вежди.
— Ами, нали ги събирам.
Тя задържа погледа му все едно го предизвикваше да ѝ възрази. Йоран сведе глава към вестника и снимката на някаква река. Отровени подпочвени води. Мъртва риба. Местното население възмутено.
— Татко? — Тереса изучаваше жълтата перла с присвити очи. — Защо нещата съществуват?
— Как така?
Веждите на Тереса се преплетоха още повече, а на лицето ѝ се изписа болка. Вдиша няколко пъти през носа както винаги, когато се съсредоточаваше. После поясни:
— Ако тази перла не съществуваше, нямаше да я държа, нали така?
— Да.
— А ако аз не съществувах, нямаше кой да държи перлата.
— Да.
Йоран седеше като хипнотизиран и зяпаше яркожълтото топче между пръстите на дъщеря си. Сивият октомврийски ден навън бе изчезнал. Съществуваше единствено жълтото топче и на Йоран му се струваше, че нещо притиска тъпанчетата му, както когато потъваш на дъното на басейна.
Тереса поклати глава.
— Защо е така?
Погледът ѝ се плъзна по бурканчетата на масата и разноцветното им съдържание.
— Всички перли можеше да не съществуват и можеше да няма кой да прави гердани от тях.
— Само че перлите съществуват. И ти също. Просто е така.
Тереса пусна жълтата перла обратно в буркана и скръсти ръце, загледана в калейдоскопа шарени топчета пред себе си. Йоран попита предпазливо: