Сърцето му трепваше от гордост от дъщеря му, която поемаше отговорност за ситуация, възникнала не по нейна вина, и се късаше, като гледаше колко лош е резултатът. Тереса измисляше сложни игри и обясняваше правила, докато другата се оглеждаше отегчено и искаше само да бърбори. Накрая всичко завършваше с неловка тишина и малка сестричка, дърпаща брат си за ръката и молеща да си вървят.
Напролет Йоран стана управител на магазина. Рудолф се пенсионира и препоръча пред ръководството Йоран да го замести. Той на практика вече ръководеше поръчките и осъществяваше доста от връзките с доставчиците.
Йоран се яви на интервю; според него мина горе-долу. По-късно научи, че го бяха назначили от уважение към опита му, макар да се бяха колебали дали ръководната роля ще му подхожда. Той ги разбираше.
От чисто практическа гледна точка повишението му носеше дванайсет хиляди крони повече на месец, по-големи отговорности и по-дълги работни дни. Вече не можеше да си тръгва по-рано в сряда.
Двамата с Мария се осмелиха да изтеглят заем, за да ремонтират кухнята, и за първи път в живота си купиха чисто нова кола.
През май на Йоран вече му се искаше да се откаже от службата, която бе поел през март; но когато се движиш нагоре, се иска голяма решителност, за да се върнеш долу. А Йоран не разполагаше с такава решителност. Той стисна зъби и продължи, даже заработи още по-здраво. Предложението му за разширяване на асортимента на вината пожъна голям успех и продажбите се увеличиха.
През юни Йоран замина за събота и неделя на тийм билдинг и когато се прибра, нервите му бяха така опънати, че легна и спа четиринайсет часа.
Болеше го, че няма достатъчно време за Тереса. Правеше всичко по силите си да стои при нея и момчетата, като се прибере вкъщи, пребит от умора, но нещо му се бе изплъзнало и не можеше да измисли как да си го върне.
Тереса взе легото на братята си, след като те загубиха интерес. Мария беше запазила всички указания и Тереса прекарваше много време да сглобява моделите, докато слуша на касетофона отново и отново как Алан Едвал чете „Мечо Пух“.
Понякога Йоран сядаше на креслото в стаята ѝ, за да я погледа, и потъваше в звука от щракането на конструктора и мекия, спокоен глас на Алан Едвал. Тогава Йоран се отпускаше, поне за малко, и заспиваше.
През октомври в годината, когато Тереса започна втори клас, в училището организираха дискотека и маскарад за Хелоуин. Щеше да има безалкохолни напитки и сладкиши, и награда за най-хубав костюм. Мария не беше чула и когато се прибра вкъщи в пет часа, случайно видя бележката, че дискотеката започва в шест.
Йоран имаше инвентаризация и едва ли щеше да си дойде скоро, затова с цялата си позитивна решителност Мария сложи Тереса да седне на един стол в кухнята и я попита какво иска да бъде.
— Нищо не искам да бъда — отвърна Тереса.
— Говоря за маскарада — усмихна се Мария. — Как искаш да се маскираш?
— Не искам да се маскирам.
— Но ние имаме сума ти костюми. Можеш да се облечеш като какво ли не. Призрак или чудовище — всичко.
Тереса поклати глава и стана, за да се прибере в стаята си. Мария застана на пътя ѝ и я бутна обратно на стола.
— Детенце, всички други ще бъдат в костюми. Само ти ли няма да си маскирана?
— Да.
Мария потърка слепоочия. Не че го намираше за трудно. Намираше го за абсурдно. Не можеше да си представи и една смислена причина защо човек няма да иска да се маскира, като ще ходи на маскарад. Все пак успя да се овладее и направи нещо, което рядко правеше. Попита:
— Добре. Можеш ли да ми кажеш защо не искаш да се маскираш?
— Просто не искам.
— Но защо? Можеш да се облечеш като някой друг.
— Не искам да бъда някой друг.
— Но това е маскарад. Иначе няма как да отидеш.
— Значи няма да ида.
Позицията на Тереса беше колкото ясно изразена, толкова и невъзможна. Мария не можеше да я приеме. Ако ѝ се позволеше да следва всичките си прищевки, Тереса щеше да се превърне в особнячка. И тъй като не беше достатъчно голяма да предвижда последиците от действията си, очевидно ставаше дума за възпитание — Мария трябваше да поеме отговорността си като родител.
— А сега ме слушай — сопна се тя. — Ще отидеш на маскарада и ще се маскираш. Това е положението. Искам да знам само едно: как искаш да се маскираш?
Тереса погледна майка си в очите и изтърси: