Единствената в класа, която търсеше компанията ѝ, беше Мими, само че тя носеше стари дрехи и не си миеше косата, и беше откачена, понеже майка ѝ била наркоманка. Тереса я отблъскваше учтиво. Ако не се получеше, я отблъскваше не чак толкова учтиво.
Йоханес беше чудат по по-нормален начин. Той имаше нещо като черупка от странност, но човек трябваше само малко да я разчупи, за да стигне до по-симпатичната странност. Тереса знаеше, че учи във Валдорфовото училище в Римста, но нищо повече. Никога не говореха за училището му. Йенифер от класа на Тереса разправяше как Валдорфовите деца били пълни кукувци и само се мърляли с глина.
Също като Тереса, и Йоханес обичаше да учи нови неща. Той четеше много книги, най-вече за войни или за птици. Понякога се случваше да обсъждат нещо, да се зачудят и на другия ден Йоханес — след като го е проверил — да се върне и да обясни как, например, само определени мравки стават царици, а повечето са войници или работнички.
Двамата прекарваха много време в горичката и си измисляха най-различни игри и състезания. Кой хвърля шишарки по-точно (Йоханес), кой тича по-бързо (Тереса), кой знае повече животни, започващи с някоя буква (обикновено Йоханес). Това, което не правеха, беше да фантазират или пък да играят нещо, което може да изцапа дрехите на Йоханес. Вместо това си говореха много.
Един следобед Йоханес не се появи в обичайния час и Тереса отиде до къщата му и позвъни. Отвори майка му. Тя беше дребничка, слаба и изглеждаше уплашена. Очите ѝ бяха огромни и леко потрепваха, все едно искаше да мигне, но не можеше. Тереса попита за Йоханес и майка му я увери, че щял да си дойде всеки момент, ако иска, да влезе и да го почака.
Не, Тереса не искаше. Видя през процепа на вратата, че в къщата е тъмно и ухае свежо. Беше толкова различно от нейния дом, че ѝ се стори неприятно. Затова се отдалечи и седна на оградата.
След десетина минути в алеята сви лъскава черна кола. Движеше се почти безшумно. Колата спря на няколко метра от Тереса, предната врата се отвори и отвътре излезе мъж с костюм и вратовръзка. Беше нисък, но широкоплещест и изглеждаше като излязъл от комикс. Лицето беше гладко и с очертани контури — като нарисувано.
Мъжът се усмихна на Тереса и показа блестящи бели зъби. И усмивката му приличаше на нарисувана. Той се обърна към Тереса.
— Слез от стената, моля те.
Тереса се подчини незабавно. Мъжът направи няколко крачки към нея и протегна ръка:
— Как се казваш?
Тереса пое топлата, суха ръка и отговори:
— Тереса.
И без сама да разбере защо, направи реверанс — нещо, което иначе не правеше никога. Коленете се сгънаха от само себе си. Мъжът задържа ръката ѝ:
— Ти си позната на Йоханес, доколкото разбрах?
Тереса погледна крадешком Йоханес, който беше слязъл и стоеше очаквателно пред колата. Тя кимна. Мъжът пусна ръката ѝ:
— Аха, ами тогава няма да ви преча. Бягайте да играете.
Мъжът им обърна гръб и пое към къщата, а Тереса и Йоханес останаха на място като вкаменени. Едва когато пътната врата се затвори, Йоханес се размърда и отиде при Тереса.
— Баща ми — обясни той с такъв тон, все едно молеше за извинение. — Какво правиш тук?
— Чаках те.
— Да не си звъняла и вкъщи?
— Да.
Йоханес погледна към къщата и направи гримаса.
— По-добре недей, мама малко… Друг път не го прави.
— Добре. Няма.
Йоханес сви рамене и въздъхна дълбоко — от това винаги изглеждаше по-възрастен, отколкото беше. После смени темата:
— Ще правим ли нещо?
Беше се случило нещо, което накара Тереса да го каже. Навън беше студено, затова и беше съвсем нормално да го предложи, просто никога досега не го бе изричала.
— Може да идем у нас.
През зимата обикновено се срещаха в дома на Тереса, когато не бяха навън. Отначало Арвид и Улуф ги дразнеха и им подвикваха „цуни-гуни“ и „Къде е гаджето?“ но бързо престанаха, след като нито Тереса, нито Йоханес го взеха присърце.
Най-често играеха игри. „Монополи“, „Отело“, кораби и лодки, зарчета. Веднъж-два пъти пробваха шах, но Йоханес беше невероятно по-добър и не се получи. Десет хода и Тереса се оказваше матирана.
— Просто трябва да знаеш как се прави — обясни Йоханес скромно. — Татко ме научи. И без това предпочитам да играем нещо друго.
Постепенно времето се стопли и двамата отново взеха да се срещат навън и да ходят в пещерата. Йоханес беше започнал да чете книгите за Хари Потър и даде първата на Тереса. На нея не ѝ хареса. Не можеше да повярва в написаното. Да, в началото съжаляваше момчето, което страдаше толкова много, но онова с великана на летящия мотоциклет я накара да зареже книгата. Такива неща просто не стават.