Стефан намали, за да се движи със скоростта на Тереса.
— По-бързо! По-бързо! — извика той.
Тереса се насили да се усмихне и продължи със същото темпо, толкова бавно, че Стефан се принуди да се подпира с крака, за да не се катурнат от ниската скорост. Имаше чувство, че гръдният ѝ кош ще се пръсне.
Йени надвика бръмченето на мотопеда:
— Размърдай тия месища! — и се наведе надясно, за да тупне Тереса по задника.
От смяната на тежестта мотопедът залитна и Тереса отскочи към канавката и се хлъзна на замръзналата трева. Задържа се да не падне, като стъпи с единия крак в канавката.
Мотопедът набра скорост и продължи по пътя; изрусената почти до бяло коса на Йени се вееше като задницата на сърна. Тереса стоеше в канавката и дишаше тежко, облегнала ръце на бедрата си. Имаше чувството, че ще падне и ще умре. Трахеята ѝ се беше свила, белият дроб я болеше и тя се срамуваше, срамуваше, срамуваше.
Няколко минути си поемаше дъх и след това се върна по пътя, по който беше дошла. Докато седеше в антрето и си събуваше обувките, Йоран слезе по стълбите откъм горния етаж.
— Здрасти, миличка. Какво си правила?
— Нищо.
— Тичала ли си?
— Не.
Тереса го подмина и отиде в кухнята; извади три канелени кифлички от хладилника и ги сложи в микровълновата. Йоран стоеше на вратата. Той се покашля няколко пъти, сякаш за да събера смелост, и после попита:
— Как си?
Тереса се взираше в кифличките, които бавно се въртяха в микровълновата.
— Добре.
— Наистина ли си добре? Струва ми се, че не е така.
— Но съм добре.
Тереса си сипа чаша горещ шоколад и когато микровълновата звънна, взе трите кифлички, постави ги в една чиния и се промуши покрай Йоран; сложи чинията на масичката и включи телевизора. По „Дискавъри“ даваха документален филм за слонове.
Йоран дойде и седна до нея. Откакто се беше отказал от шефското място и пак беше станал обикновен продавач, тъмните кръгове под очите му бяха изчезнали и беше станал по-достъпен като баща. Проблемът беше, че никой вече не го търсеше. Тереса не можеше да каже кога точно се бе случило, но в един момент бе престанала да говори с баща си за важните неща.
И все пак. След като известно време поседяха и научиха, че слоновете могат да изразяват чувства, подобни на човешките, и че пият около двеста литра вода на ден, между тях в крайна сметка се установи някаква връзка. Тереса дъвчеше кифличките и пиеше шоколада. Приятно беше.
Тя се обърна към баща си, за да опита все пак да поговори с него, да го попита той как е. Но Йоран беше заспал. Лежеше с леко отворена уста и дишаше тежко. На ъгълчето на устата му се появи капка слюнка и Тереса извърна глава и се съсредоточи върху слоновете.
Разказваха как в големи части от Азия те били използвани като палачи и машини за екзекуции. Смазвали глави, трошали кости с бивните. Човешки чувства. Да бе.
През февруари пред къщата на Йоханес се появи табела „Продава се“. В последно време Тереса не го виждаше често и табелата ѝ дойде като изненада. Не беше ходила на гости на Йоханес, откакто баща му ги беше напуснал, но след като видя надписа, отиде и позвъни на вратата.
Йоханес отвори. Лицето му светна, като видя кой е, и побърза да я прегърне.
— Тереса! Здравей! Влизай!
Още на първата крачка в антрето тя забеляза колко се е променила къщата. Там, където някога обувките и ботушите бяха подредени като в аптека, сега се търкаляха по земята. Тя си свали якето и усети, че вътре е поне с няколко градуса по-топло от преди.
На масичката в хола бяха разхвърляни игрите на Йоханес и пакет чипс. Йоханес се просна на дивана и подаде чипса на Тереса; тя си взе и седна на креслото.
Йоханес погледна един от дисковете и се ухили:
— Да поиграем Текен? На шега?
Тереса сви рамене и Йоханес се свлече от дивана, за да включи играта. Едва сега, когато го видя в променената обстановка, Тереса усети колко се е променил и той самият. Дрехите му бяха развисени, движенията — небрежни, а усмивката му се бе освободила от онази напрегнатост, която подсказваше, че всъщност няма за какво да се усмихва. Сега си беше най-обикновена усмивка.
— Къде е майка ти? — попита тя.
— Май на някакъв езиков курс. Или по танци, де да знам.
Тереса се опита да си го представи. Оказа се почти невъзможно. Но получи окончателно доказателство, когато погледът ѝ падна върху прахосмукачката, която доскоро не слизаше от ръцете на Йоханесовата майка. Беше покрита с дебел слой прах.
Йоханес ѝ подхвърли втория джойстик и тя разгледа различните менюта и се спря на Кума — мечката с червената тениска. За нейна изненада Йоханес избра Лий Чаолан, който приличаше на добре фризиран фотомодел. Преди играеше с Джулия Чанг, жената с нечупливите очила.