Тогава как така изведнъж ѝ се стори, че пътят пред нея потъва в мрак? Тя познаваше околността. Двеста метра равно поле, после хълм, след това пасището с овцете и накрая леко нанадолнище към голямото шосе. Но не това виждаше в момента. Не, виждаше път, водещ към непознатото, обкръжен от огромни пространства, по които краката ѝ никога не бяха стъпвали.
Беше вярвала, че светът се състои от определен брой места и пътищата помежду им. Само това бе съществувало, нейната мъничка планета. Сякаш бе плувала в закътан залив, а сега внезапно се бе озовала насред открито море и сушата не се виждаше никъде. Стана ѝ трудно да диша; сграбчи здраво кормилото и натисна спирачките. Разтърка очи.
Не виждам добре. Не виждам както трябва.
Тя слезе от колелото и погледна в посоката, от която бе дошла. И натам пътят се виеше по същия начин и изчезваше зад една бъзова горичка. Вече не вярваше, че къщата ѝ все още съществува някъде в края на пътя. Всичко бе изтрито или се изтриваше в момента зад гърба ѝ и очертанията бяха замъглени.
Ужасът се вкопчи в сърцето ѝ. Тя беше едно малко човече, захвърлено във вселена, за която не знаеше нищо.
Престани. Какво те прихваща?
Ужасът се поуталожи. Може би, ако си говореше успокояващо, щеше да дойде на себе си. Опита. До известна степен помогна, но не я отърва от чувството, че всичко зад нея е изтрито. Тя се покатери на колелото и пое към къщи. Къщата си беше там.
Звънна на Йоханес и обясни, че е спукала гума.
Преживяването на пътя остави своя отпечатък. Не че я беше страх да излезе от двора, просто го правеше все по-рядко.
Една събота Йоханес дойде с колелото, без да са се разбирали предварително. Носеше омачкани къси панталони до коляното и жълта тениска; беше почернял здравата. Тереса едва ли не се смути, когато се прегърнаха.
Бил с майка си на Майорка за седмица — разказваше ѝ, докато Тереса мажеше сухари с фъстъчено масло. Майка му се запознала с някакъв мъж от Норшьопинг и заминала при него за уикенда, тъй че Йоханес бил волен като птичка. Дали можел да спи у тях?
Тереса не беше готова за подобно смущаване на ежедневието ѝ, затова отвърна уклончиво, че трябва да попита родителите си. Както седяха един срещу друг на кухненската маса, тя за първи път усети, че не знае какво да каже на Йоханес. Сякаш той идваше от друг свят. Света извън двора.
Положението бе спасено от Улуф, който дойде да си направи сандвич и след малко двамата с Йоханес бяха потънали в разговор за Runescape. По едно време Улуф отиде до тоалетна и Йоханес се обърна към Тереса:
— Ще идем ли да се изкъпем?
— Не, нямам бански.
— Ами, ще бъдем като русалки.
Тереса бе готова да даде всичките си пари, за да си спести това, което стана: цялото ѝ лице поруменя и погледът ѝ се впи в пода. Чу как Йоханес се изкикоти.
— Хайде, стига. Нали бяхме приключили с тая работа.
— Разбира се, но…
Онази целувка. Тереса се бе надявала Йоханес да не я помни, но той очевидно не беше забравил и това я смути още повече. Искаше да потъне вдън земя. Просто за да има какво да прави, намаза още един сандвич. Ножът стържеше по сухара, докато тя с преувеличено старание внимаваше фъстъченото масло да се размаже до самия ръб. Отхапа и сухарът изхрущя силно. Йоханес я наблюдаваше и тя бързо обърна очи към прозореца.
Улуф се върна и предложи на Йоханес да поиграят Runescape. Той хвърли един поглед на Тереса, която сви рамене. Седнаха пред компютъра в хола, а Тереса ги гледаше, докато се редуваха да трепят чудовища и зли магьосници.
Така и не се стигна дотам да пита Мария и Йоран дали Йоханес може да спи у тях. Той остана за вечеря и разговаря най-вече с Арвид и Улуф, а след това тръгна към колелото си. Тереса отиде да го изпрати.
Йоханес се качи на колелото, звънна със звънеца и потегли, но явно нещо му хрумна. Той обърна и се върна при Тереса.
— Ей, Тереса?
— Да?
— Ние сме приятели, нали? Нищо че е малко по-различно.
— В смисъл?
Йоханес подритна с крак чакъла по начин, който тя помнеше от детството им.
— Просто… не знам. Вече не е същото. Но пак можем да бъдем приятели, нали така?
— Ти искаш ли го?
Йоханес сбърчи вежди и се замисли. После се вгледа в очите на Тереса и каза много сериозно:
— Да. Искам го.
— Тогава сме приятели.
— А ти искаш ли го?
— Да. Искам го.
Йоханес кимна няколко пъти. После се усмихна широко:
— Хубаво.
Наведе се и целуна Тереса по бузата. Завъртя бързо педалите и изчезна надолу по алеята, като махаше през рамо.
Тереса стоеше с отпуснати ръце и го гледаше как се отдалечава по чакъления път. Видя пътят да се разтваря в маранята, видя Йоханес да кара по пътя. След минута той щеше да го погълне и тя не можеше да направи нищо.