Запали една клечка, сложи я пред лака за коса и натисна копчето. Към прозореца пръсна огнен конус и помете насекомите. Пусна копчето. Четири мухи паднаха на перваза с опърлени крила. Тя придърпа стола и седна да ги изучава.
Едната беше загубила само едно крило и се въртеше в кръг на място, добра се до ръба и падна на пода. Тереса я стъпка. От останалите три две подскачаха като някакви чудати бръмбари, а другата лежеше по гръб и подритваше с крачка. Тереса я натисна с палец, докато престана да рита. След като се нагледа на другите две, ги смачка с кутията кибрит.
С още две пръсвания очисти изцяло прозореца. Пусна пердето, събра мухите в шепа и ги пусна в кошчето. После си намаза сандвич с фъстъчено масло. Докато ядеше, пристигна още една муха и взе да се удря в стъклото. Остави я на мира.
В нея цареше пълно спокойствие, с изключение на слабо чувство на срам някъде в стомаха — напомняше за страх от високо. Не ѝ пречеше. Беше свикнала.
Докато прибираше лака за коса, забеляза гримовете на майка си. Реши да направи опит. Спирала и сенки на очите, коректор върху пъпките на бузите и светлочервено червило. Не знаеше как се слага руж, затова приключи с лак на косата.
Резултатът беше отвратителен. Дори коректорът, който би трябвало да подобри поне малко положението, беше съвсем грешен нюанс и образуваше тъмни петна по светлата ѝ кожа. Иначе изглеждаше като грозно момиче с намацано лице. Бързо се съблече и влезе под душа; няколко пъти си изтърка лицето със сапун.
Притисна ръчния душ до слабините си. Донякъде беше приятно. Опита с пръст и не почувства абсолютно нищо. Няколко пъти беше гледала „Сексът и градът“ и беше чула, че може да правиш разни работи със себе си. Но при нея не действаха. Може би не го правеше както трябва.
Смъкна се на коляно и зарови глава в дланите си, докато топлата вода се лееше по гърба ѝ. Опита се да плаче. Отрони се само глухо хлипане. Визуализира в съзнанието си колко е нещастна и бе на път да успее, но реши, че ѝ стига толкова, и завъртя крана — водата стана леденостудена. Стоя под ледената вода, докато лицето ѝ се вкочани и кожата ѝ настръхна. След това затвори душа, избърса се и се облече.
След като излезе от банята, къщата бе все така тиха, но сега чувстваше изстуденото си тяло като кристал, елемент на яснота сред застоялата тишина. Тя отиде пред компютъра в хола, отвори Гугъл и написа думата „стихотворения“.
Резултатът я изненада. Беше просто импулс — последица от проясненото ѝ съзнание. Да чете стихове. Първите резултати обаче съдържаха писания на хора, които всъщност не бяха поети. Тя отвори страница на име poesi.nu.
Прочете едно стихотворение, после още едно. Попадна на някакво момиче, Андреа на петнайсет години, чиито стихотворения хареса; щракна върху името и намери още нейни неща. Наричаха се „Самота“ „Само аз ли?“ и „Черен ангел“.
Тереса четеше със зяпнала уста. Тя би могла да напише тези стихотворения. Говореха за нея. Андреа беше две години по-голяма и живееше във Вестерос, но иначе бяха почти еднакви. Продължи да чете и откри Малин, шестнайсет години, от Стокхолм, която в стихотворението си „Мехурът“ описваше как живее в сапунен мехур, чиито стени не може да прекрачи.
Точна така беше. Тереса имаше същото усещане, но не бе намерила точните думи. Никой друг не виждаше мехура, но тя бе затворена в него постоянно. Малин го бе облякла в думи.
Тереса продължи надолу и видя, че някои са коментирали стихотворението, казали са колко хубаво е и как те се чувстват по същия начин. По тялото на Тереса пробяга тръпка — сякаш имаше треска. Щракна върху бутона „коментирай стихотворението“ и ѝ поискаха регистрация.
Тя стана от компютъра, направи една обиколка на хола, отправи се към спалнята на Йоран и Мария и легна на леглото им, загледана в тавана. После се зави и се сви на кълбо; заскимтя като пале.
Прекалено съм малка.
Почти всички в poesi.nu бяха момичета. Най-малката, на която попадна, беше Матилда, четиринайсетгодишна. Тереса бе намерила стихотворението ѝ „Сълзи“ за детинско. А самата тя бе на дванайсет години, почти тринайсет. Мяташе се из леглото, докато взе да се поти; след това се отпусна. Всички други момичета бяха по-големи от нея, но се чувстваха по подобен начин. Къде се намираха? Как изглеждаха?
Тя стана от леглото; някакво необяснимо безпокойство я караше да обикаля из къщата. Попадна в банята и пак взе лака за коса. Кибритът още беше на кухненската маса. Бяха се появили пет нови мухи. Свали всички с едно пръскане. Погледа ги как пълзят по перваза.
В шивашките принадлежности на майка си намери кутийка с карфици. Забоде мухите в перваза една по една. Все още бяха живи, подритваха с крачка. Чувството за срам в стомаха така се усили, че можеше почти да го види, да го пипне. Лепкава, оранжева медуза, която се носеше някъде точно под ребрата.