Тя дълбоко си пое въздух и се опита да прогони медузата. Не изчезна, но се смали. Още веднъж си пое дъх. Медузата изчезна. Тя погледна прикованите мухи.
Това е положението, помисли си тя. Не вие решавате. А аз.
Донесе дървената дъска за рязане и премести насекомите на нея. Една муха с остатъци от крила бръмчеше немощно, докато я местеше, но след приковаването замлъкна. Тереса взе дъската със себе си в хола и я остави до компютъра.
Уби малко време, като си направи имейл — трябваше ѝ, за да се регистрира в poesi.nu. От Hotmail ѝ поискаха дата на раждане и тя се представи за три години по-голяма, за всеки случай. Даде същата дата ѝ при регистрацията в poesi.nu.
В това време хвърляше по някой поглед към мухите. Всички още бяха живи. Искаше ѝ се да знае каква храна би могла да им дава, за да продължат да живеят. Но какво ли ядат мухите?
С презимето на дядо си и собственото си второ име тя се превърна в Юсефин Линдстрьом, на петнайсет години, от Римста. Системата я прие.
Онази нощ ѝ беше трудно да заспи. След като се въртя в леглото няколко часа, стана и си облече халата. Както беше тъмно пред прозорците, къщата ѝ се стори още по-тиха и тайнствена. Тя се прокрадна предпазливо надолу по стълбите.
Докато приближаваше хола, започна да се страхува. Струваше ѝ се, че там има някакво същество. Голямо, прилично на насекомо същество с капеща слуз от челюсти, които само чакаха да се впият в нея. Тя задиша дълбоко — един път, два пъти. След това светна лампата.
Нищо. Дъската до компютъра стоеше, както я беше оставила. Бавно отиде до нея и погледна. Мухите вече не помръдваха. Тя дръпна една карфица и освободи мухата. Беше мъртва. Бе прекарала последните си часове в мъки, но поне сега бе мъртва.
Тереса заби карфицата в ръката си. Изби капка кръв. Облиза я. След това взе една възглавница от дивана и легна на пода. Затвори очи и си представи, че е мъртва.
След няколко минути заспа.
Училището в Йостерюд обикновено имаше две прогимназиални паралелки за всеки випуск, които трябваше да служат като преход между прогимназията и гимназията. Много деца от селските училища идваха тук за гимназията и идеята беше структурите да се разбият и новодошлите да имат равни шансове с другите.
В класа на Тереса пристигнаха, например, едно красиво и привлекателно момиче от Сюнинге на име Агнес, както и Микаел, който още от първия ден изглеждаше и се държеше като побойник, очакващ само часа и мястото; имаше и няколко други, но те нямаха някакви отличителни особености. Йоханес се озова в другата паралелка.
Взаимно се опознаваха и тестваха и Тереса правеше всичко по силите си да не се открои по никакъв начин. След няколко седмици си беше присвоила ролята на тихото момиче, което си гледа работата, без да е някакво нуждаещо се от грижи недоносче.
Тя продължаваше да използва компютъра на Арвид и Улуф, когато беше свободен, а на тринайсетия си рожден ден го получи като подарък, тъй като братята ѝ си бяха купили нов, с по-мощен процесор. Първото, което направи, бе да сложи парола. Трябваше да измисли дума и да я повтори два пъти и тя се спря на „яма за чакъл“ без някаква особена причина.
Влезе в poesi.nu и най-отпред видя ново стихотворение, написано от тринайсетгодишната Бим. От такова име не можеше да се очаква нищо добро, но за нейно удивление Тереса много хареса стихотворението „Голяма болка“:
Беше неразбираемо по начин, който допадаше на Тереса. Конкретно и леко неприятно. Точно по неин вкус. А и беше хубаво някой на нейната възраст да пише така.
От името на по-възрастното си алтер его Юсефин тя написа хвалебствен коментар и добави, че се надява Бим да напише още нещо. След като прати коментара, ѝ хрумна, че може би Бим е направила същото като нея, но наопаки. Може всъщност да е много по-голямо момиче; или пък момче.
Тя прегледа останалите нови стихотворения, но не хареса никое. После направи това, което не се бе осмелила, преди да ѝ подарят компютъра. Отвори празен Word-документ, за да напише стихотворение за poesi.nu. Нямаше да използва никое от старите в тетрадката; щеше да измисли ново. Чисто ново.
Курсорът мигаше и я приканваше да напише първата дума. Тя седеше с пръсти на клавиатурата. Не ѝ хрумваше нищо. Написа: „Седя тук“ и веднага го изтри. Написа „думите лъжат“ и дълго време се взира в двете думи. После изтри и тях.