Провери го и установи, че „трол“ идва от английското trolleying — да дърпаш кука през пасаж риби, за да видиш дали нещо ще клъвне. В случая с интернет форумите — да пишеш гадории и глупости само за да видиш реакцията. Тогава си трол.
Тереса скръсти ръце и се загледа през прозореца. Чувстваше се весела и спокойна. Много момичета бяха чели коментара ѝ и се бяха видели принудени да си дадат мнението. Понеже тя беше трол.
Аз съм трол.
Устройваше я. Живееше в света на хората, макар да я бяха сменили в люлката и всъщност мястото ѝ да беше в мрачните диви гори. Трол.
През зимата и пролетта Тереса беше постоянен гост в библиотеката и методично изпиташе всичко в секцията с лирика. Вкъщи прекарваше основната част от времето си в тролене. Направи си голям брой регистрации в най-различни форуми. Беше Шанет, 14 години, и Линда, 22. В един форум за анорексия и булимия в ролята си на Мю, 17 години, получи трийсет и пет отговора на изказването си, че всички анорексици трябва да се хранят насила и след това да им залепват устата, за да не идат да повръщат.
Случайно попадна на форум за любители, реновиращи стари къщи. За случая създаде Юхан, 28, който обича да вандалства и даже да подпалва такива къщи. В сайт за приятели на природата Тумас, 42, разказа колко е влюбен в градския си джип и пропагандира за по-нисък акциз на бензина.
Като цяло обаче се придържаше към форуми като „Лунарсторм“, в които млади момичета обсъждаха проблемите си. Направо се тресеше от задоволство пред възмутените им коментарчета, а с времето откри дори по-ефективно оръжие от цинизма, а именно иронията.
В един форум за правата на животните, който съдържаше отчаяни разкази за жестокост срещу малките сладури, Елвира, 15 години, разправи как в Япония изболи очите на осемстотин зайчета само за да проверят дали слухът им ще се повлияе, а след това ги запалили, за да видят дали бедните слепи, пищящи животинки ще намерят изхода през лабиринт. Елвира получи над четирийсет отговора, треперещи от ярост заради човешката жестокост.
Единственото изключение бяха вълците. Във форум за правата на вълците нейното алтер его Юсефин държеше по-умерен тон и изказваше истинските възгледи на Тереса. Нуждаеше се поне от едно място, където да бъде себе си, или почти.
Троленето ѝ даде принципно познание: не е необходима кой знае каква енергия, за да произведеш мощна реакция, стига да приложиш енергията правилно. Нещо толкова просто като счупена пластмасова вилица в ключалката на класната стая може да доведе до половинчасов цирк с директор, ключар, учители и преместени часове — всичко това заради нещо, отнело пет секунди за изпълнение.
Колко време отнема да сложиш кабарче на стол, а до каква бъркотия води. Съвсем същото беше и в интернет: трябват само няколко натискания на бутони, няколко думи на място и веднага двайсет души се намесват и губят далеч повече време и енергия, за да отговорят, отколкото е отнело написването на коментара.
Тереса може и да не виждаше много от реалния свят, но през своите лица в интернет и добре планираните си пакости тя, тролът, заемаше повече от времето и мислите на хората, отколкото хубавата Агнес някога би могла да се надява.
Всички обичаха Агнес, но Тереса не можеше да ѝ хване спатиите. Беше толкова невероятно мила. Всички красиви момичета, които Тереса познаваше, бяха надути, тъпи и вманиачени по външния си вид. Не и Агнес. Тя бе приветлива с всички, прилежна в училище и като че ли изобщо не я бе грижа как изглежда.
Независимо дали носеше косата си на плитки или пусната, беше хубава, а увиеше ли си шал около главата, приличаше на филмова звезда, но без да привлича внимание върху себе си. На Тереса ѝ се искаше да мрази Агнес, но някак не успяваше.
Един следобед, докато Тереса стоеше пред секцията с лирика в библиотеката и прелистваше няколко нови стихосбирки, чу вежлив глас зад гърба си:
— Здравей.
Тя се обърна и я лъхна повей свеж въздух от улицата, примесен с ухание на цветя, носещо се от Агнес.
Тереса промълви:
— Здравей.
По страните ѝ изби руменина. Все едно се явяваше на изпит, без да е прочела и ред по темата. Стоеше смутено и не продумваше. И на Агнес ѝ беше неловко; пристъпваше от крак на крак. След малко посочи рафта зад Тереса:
— Исках само…
Тереса се отмести и крадешком загледа Агнес, чийто поглед се плъзна по, общо взето, тънките томове. Изглежда, не намери каквото ѝ трябваше и затърси бавно по дългите редове с книги, като четеше всяко заглавие.
— Нещо специално ли търсиш? — престраши се Тереса.