— Мисля, че трябва да идеш…
Той се спря, за да формулира по-ясно мисълта си.
— Сложи си други дрехи.
Момичето не реагира. Той не искаше да отиде при него, не искаше да приближава местопрестъплението и да се контаминира, както беше терминът, да остави следи. Повиши глас:
— Върви си в стаята. Сложи си чисти дрехи. Веднага.
Момичето стана и остави кървава следа по пътя си през мазето.
Джери се качи в къщата, намери спален чувал, пакет хляб на филии, тубичка хайвер и фенерче. Излезе навън, заобиколи къщата и слезе в мазето през другата врата.
Като внимаваше да не стъпи в кръвта, влезе в стаята на Терез и я видя, седнала на леглото и загледана в стената. Беше си облякла чист черен гащеризон, но русата ѝ коса беше омазана със засъхнала кръв, а ръцете, лицето и краката бяха покрити с почти черни съсиреци. За първи път, откакто започна цялата история, стомахът на Джери се обърна от погнуса. Частите от родителите му по кожата на Терез му се видяха по-отблъскващи от гледката на телата им.
— Ела — промърмори той. — Да вървим.
— Къде?
— Навън. Трябва да се скриеш.
Терез поклати глава.
— Не навън.
Джери затвори очи и въздъхна. В хаоса, създаден от Терез, напълно бе забравил, че тя има и други проблеми със светоусещането си освен очевидните. Видя се принуден да се съобрази с представите ѝ.
— Големите идват — зашепна той. — Идват насам. Скоро. Трябва да бягаш.
Момичето сви рамене сякаш се мъчеше да се защити от идващ удар.
— Големите?
— Да. Те знаят, че си тук.
С едно-единствено движение момичето скочи от леглото и грабна брадвата от пода. И по нея имаше следи от употреба. Тръгна към Джери.
— Стой — извика той. Терез спря. — Какво смяташ да правиш с тая брадва?
Терез вдигна и после свали брадвата.
— Големите.
Джери отстъпи една крачка, за да е сигурен, че е извън обсега ѝ, и заговори:
— Окей, окей. Сега ще те попитам нещо и трябва да ми отговориш честно.
Джери изсумтя срещу собствената си глупост. Та кога бе чувал Терез да лъже? Никога. Не вярваше изобщо да е способна на това. И все пак въпросът му се нуждаеше от отговор. Посочи брадвата.
— Смяташ ли да ме посечеш с това?
Терез поклати отрицателно глава.
— Смяташ ли да ме посечеш или прободеш, или… да ме повредиш по какъвто и да било начин?
Терез пак поклати глава. Джери остави за по-късно чуденето за причината Терез да се отнася към него по-различно, отколкото към родителите му. Точно сега го интересуваше единствено дали е животозастрашаващо да стои близо до нея. За всеки случай добави:
— Хубаво. Защото, ако ми направиш нещо, големите ще дойдат да те вземат. Веднага. Бум, ясно ли е? Не бива с пръст да ме докосваш, ясно?
Терез кимна. Джери си помисли, че всички му измислици по същество се верни. Нареди на Терез да си обуе обувките и докато излизаха, се стараеше да я държи под око.
Той отвори вратата на мазето, но Терез стоеше като залепена за пода, отказваше да помръдне и се взираше в мрака навън с ококорени очи. Опитите на Джери да я привлече, да я увещае не доведоха до нищо, затова той се направи, че наостря уши, и прошепна с престорен ужас:
— Давай, сестричке. Те идват, те идват. Чувам машините им!
Най-сетне краката на Терез се отлепиха от земята и Джери се принуди да отстъпи от пътя ѝ, когато тя се втурна към вратата, притиснала брадвата към гърдите си. Тя изскочи на двора и панически се заоглежда наляво-надясно. Джери се възползва от случая и побягна с нея към гората.
Той помнеше от детството си една поляна между дърветата на около петстотин метра навътре в гората; успя да я открие с помощта на фенерчето. Клоните на огромен дъб надвисваха над поляната и земята бе покрита със суха миналогодишна шума. Той извади спалния чувал от калъфа, дръпна ципа и показа на Терез как да пропълзи вътре. После ѝ подаде фенерчето, хляба и хайвера.
— Добре, сестричке — прошепна той. — Голяма каша забърка и не мисля, че ще успеем да замажем работата. Но ти стой тук, ясно? Ще се върна веднага щом мога. Разбираш ли?
Терез бясно заклати глава и се заозърта тревожно из поляната, обградена от тъмни редици ели.
— Не отивай.
— Ами — възрази Джери, — налага се. Иначе с нас е свършено. Ако не отида… Големите ще дойдат и за двама ни. Трябва да се върна и да ги подмамя. Само това е начинът.
Терез прегърна коленете си и се сви на топка. Джери клекна до нея и се опита да привлече погледа ѝ, но без успех. Взе фенерчето и я освети. Тя трепереше като от жесток студ.
Налагаше се.
Това, което не му беше ясно, бе как толкова време бе приемал всичко за нормално. Как бе привикнал с факта, че родителите му държат момиче в мазето, момиче, което в момента бе на тринайсет години и не знаеше нищичко за света. Как бе станало съвсем естествено.