Тъй като клавиатурата бе едно от много малкото неща, към които проявяваше някакъв интерес, Джери бе започнал да я учи да ползва интернет. Онази вечер двамата седяха един до друг пред компютъра и Джери ѝ показваше как се влиза в различни форуми и сайтове, как се прави имейл и тем подобни. Може би това, че бе определил краен срок на съжителството им, го караше да се чувства по-спокойно.
През онази нощ Терез се разболя. Докато Джери се мъчеше да заспи, чу откъм хола провлачен хленч. Поколеба се, но все пак стана от леглото и отключи вратата на спалнята си, както винаги нащрек за промени в настроението на Терез.
Нямаше от какво да се страхува. Терез не бе в състояние да му направи нищо. В стаята смърдеше и когато Джери светна лампата, видя, че Терез лежи отпусната на дивана с позеленяло лице. Беше оповръщала целия под, а едната ѝ ръка се люшкаше немощно.
— По дяволите, сестричке…
Джери донесе дъска и парцал, почисти пода и сложи една кофа пред Терез. Понечи да се прибере в стаята си, но Терез изскимтя зад гърба му. Той се спря, въздъхна и седна на креслото. След известно време се усети.
Взе един буркан, отвъртя капака и помириса съдържанието. Сбърчи нос. Не че детската храна обикновено миришеше много апетитно, но чак така не би трябвало, да му се не види. Някъде зад мириса на вкиснато месо лъхаше на… ацетон. Нещо остро, мая. Той обърна буркана, за да види датата на производство, и установи, че е задраскана, нечетлива.
Терез се прегъна на две, стисна корема си и изграчи жално. По лицето ѝ се стече пот, а през устните ѝ се процеди тъмнозелена слуз и се лепна на брадичката. Главата ѝ клюмна безжизнено от ръба на дивана.
Джери изтича в кухнята и взе хавлия и купа с вода. Избърса лицето на Терез и го изми с хладката вода. Кожата ѝ гореше от високата температура, очите блестяха като стъклени топчета. Втрисаше я и нова вълна на ужас обля тялото на Джери.
— Слушай, не бива да се разболяваш толкова лошо. Не можем да си го позволим, разбираш ли?
Не можеше да я заведе в болницата. Тя нямаше картон, нито лична карта, нищичко — все едно да иде право в полицията и да се предаде. Разбира се, той можеше просто да я остави, но ако някой го видеше, а и, мамка му, не би могъл да я сложи зад себе си на мотора в това състояние, пък и как…
Изтощеният поглед на Терез прикова неговия и тя прошепна:
— Джери…
Нови спазми обхванаха тялото ѝ и влажните чаршафи се увиха около тънките ѝ крака. Джери я погали по главата:
— Ще ти мине, сестричке, ще ти мине. Просто малко те боли коремът, няма страшно.
В действителност по-скоро се мъчеше да убеди себе си.
Даде ѝ да пийне вода. След пет минути тя я повърна. Той смени завивките ѝ, вече подгизнали от пот. Два часа по-късно бяха съвсем мокри. Накара я да глътне „Ипрен“, но тя го повърна веднага. Той така си гризеше ноктите, че върхът на пръстите го заболя; чувстваше се напълно безпомощен.
Към шест часа навън взе да просветлява и зората завари Джери, седнал в пълно изтощение на креслото до Терез и гледащ с празен поглед мършавото ѝ тяло, извито като питанка на дивана. Тя дишаше тежко и гласът ѝ беше толкова слаб, че Джери едва я разбираше:
— Мъничка е лоша. Направи ги мъртви. Мама и татко. Мъничка сега също ще стане мъртва. Това е добре.
Джери се изправи рязко и потърка очи с мократа хавлия, която беше сменял няколко пъти през нощта. Той се наведе към Терез:
— Не говори така. Не си ги убила, защото си лоша. Не знам защо го направи, но няма нищо общо с лошотията, това поне ми е ясно. Защо казваш, че си лоша?
— Ти си тъжен. Защото мама и татко станаха мъртви. Мъничка е лоша.
Джери си прочисти гърлото и нареди с решителен тон:
— Слушай ме внимателно. Престани да се наричаш Мъничка, престани да повтаряш, че си лоша, и престани да ги наричаш мама и татко. Лягай.
Погледът на Терез отново се втренчи в празното пространство.
— Мъничка скоро ще стане мъртва.
Този път Джери наистина се ядоса. Сложи ръка на главата ѝ и стисна слепоочията с палец и показалец.
— Престани! — извика той. — Казва се „скоро ще умра“. Аз! Освен това няма да умираш. Няма да стане. Аз ще се погрижа за теб. Ако умреш, ще те убия!
Терез сключи вежди и направи нещо, което никога досега не бе я виждал да прави. Изви устни. Усмихна се.
— Не става така. Когато човек стане мъртъв, е мъртъв.
Джери завъртя очи.