— Шегувах се, идиотче такова.
Малко по-непринуденото настроение, промъкнало се в стаята, се изпари като дим при думите на Терез:
— Мама и татко станаха. Тогава. Мъничка ги направи мъртви.
Макар Терез очевидно да бе безобидна в този момент, Джери се поотдръпна от нея.
— Какво говориш — и престани да казваш Мъничка, — как така ти си ги направила?
— Аз ги направих. Сега са мои.
— Не са твои! Те даже не са твои родители, престани с тези дрънканици.
Терез затвори очи и уста и се обърна с гръб към Джери. Мършавият ѝ гръден кош се надигаше конвулсивно. Джери се облегна назад в креслото и се заслуша в дишането ѝ, опита да поспи, но без успех. Попита, не толкова нея, колкото празното пространство:
— Защо го направи?
Но отговор не последва.
Може би се дължеше на липсата на сън в съчетание със спарения въздух, но през сутрешните часове Джери ставаше все по-раздразнителен. Да, открай време знаеше, че нещо у Терез никак не е наред и няма как да я държи отговорна за деянията ѝ. И все пак безчувственото ѝ отношение към стореното му беше непоносимо. Аз ги направих.
Терез, изглежда, се беше повъзстановила след ужасната нощ. Беше все така бледа и не можеше да задържи и глътка вода, но седеше на дивана с две възглавници зад гърба и разлистваше илюстрованото издание на „Мечо Пух“, което Джери бе запазил от детството си. В отчаяното си състояние Джери си помисли, че тя изглежда безсрамно доволна, както си седи така. Аз ги направих.
Джери стоеше със скръстени ръце до рафта с видеокасетите и я гледаше как изучава симпатичните шарени картинки, без да ѝ дреме за цялата мъка и проблеми, които беше създала. Без да се замисли какви ги върши, той издърпа „Канибалски холокост“ от рафта и подхвърли безгрижно:
— Да гледаме някой филм?
Терез не вдигна поглед от книгата, но попита:
— Какво е филм?
Ей сега ще видиш, помисли си Джери и мушна касетата във видеото. Ако изобщо имаше някаква идея, то тя беше да накара Терез да схване, че убиването не е детска игра и аз ги направих, а е отвратително неприятна история.
Филмът тръгна: разни хора биваха ръгани и клани през писъци и сълзи, мятаха се черва и шуртяха телесни течности. Джери забеляза как случилото се с родителите му беше изострило чувствителността му и тези образи вече не му доставяха удоволствие. От време на време хвърляше по някой поглед към Терез — тя седеше с напълно безизразен вид на дивана и следеше кървавата баня на екрана.
Накрая на филма Джери попита:
— Какво мислиш? Много хора умряха, а? Доста гадно.
Терез поклати глава.
— Те не станаха мъртви наистина.
Джери винаги бе намирал „Канибалски холокост“ за един от добре направените филми на ужасите. Изглеждаше съвсем реалистично. Терез бе напълно незапозната с понятието „филм“ и той бе очаквал тя да го приеме като чисто документален запис, а това пасваше на недотам избистрената му идея.
— Какво? — Джери реши да попреиначи истината. — Разбира се, че умират наистина. Нали ги видя? Насякоха ги на парченца.
— Да — кимна Терез. — Но не станаха мъртви наистина.
— Откъде знаеш?
— Не излезе пушек.
Джери се беше подготвил да парира всички възможни възражения, за да може най-после да я накара да схване; това обаче бе напълно неочаквано и той успя само да заекне:
— Ка-кво?
— Не излезе пушек. Когато смачкаха главата.
— Какви ги плещиш? Естествено, че не излиза пушек.
— Да. Излиза пушек. Червен.
Изразът на Терез беше горе-долу същият, както когато Джери бе изтърсил: „Ако умреш, ще те убия.“ Изглеждаше недоверчиво развеселена, все едно беше наясно, че Джери се бъзика с нея и всеки момент ще го разкрие. И тогава Джери схвана.
— Говориш за кръвта. И имаше сума ти кръв през цялото време.
— Не — запротестира Терез. — Стига, Джери. Ти знаеш.
— Не, не знам. Ако искаш да знаеш, никога не съм убивал никого, така че не знам.
— Защо не си убивал никого?
Да, Джери не знаеше каква реакция е очаквал от филма. Може би плач и писъци, отказ да гледа; или пък интерес и любопитство. Или сълзи. А това не беше влизало в алтернативите. Отвърна кисело:
— Не знам, не ми е падал случай.
Терез кимна сериозно. После изрече, сякаш обясняваше на някое неосведомено дете:
— Кръвта идва после. Първо пушек. Малко, съвсем малко. Червен. Но после спира. Не можеш да намериш повече. Но малкото го взимаш. Това е любов. Мисля.
Имаше нещо в маниера ѝ на говорене. С монотонен приспивен тон като на говорителите по радиото, които четяха борсовата информация, тя съобщаваше сухи факти, нетърпящи възражения. За миг Джери взе да вярва, че говори истината. След минута мълчание магията се развали. Джери погледна Терез. Капки пот се стичаха по челото ѝ. Той нагласи възглавниците и завивката и ѝ нареди да легне и да си почива. Тя се отпусна и той седна на ръба на дивана.