Но дали би го сторил? Не, не и той. Правеше ѝ каша, бършеше ѝ челото, сменяше ѝ чаршафите и винаги ѝ беше подръка. Имаше такава власт над нея, че дори не се налагаше да я упражнява. Джери беше добро момче — поне този път.
В осем часа започна „Айдъл“. Едно момиче излезе на сцената и зави „Didn’t We Almost Have It All“ c преувеличен патос, а Терез, както лежеше на дивана, запя със слаб глас. Очите на Джери се насълзиха, но не благодарение на момичето на екрана.
— Да му се не види, сестричке — възкликна той. — Ти би се справила сто пъти по-добре. Ще ги съдереш всичките.
Вечерта Терез пак се влоши. Спазмите зачестиха, а температурата ѝ стигна 40,3°. До полунощ бе дотам изнемощяла, че дори нямаше сили да си вдигне главата да повръща, затова Джери трябваше да стои до нея с кърпа в ръка. Сигурно би припаднал от умора, ако страхът не го държеше буден.
Довлече матрака си и легна на пода до нея. Вече не го беше грижа дали Хиршфелд ще позвъни на ченгетата, или пък касиерката го дебне в храсталаците — единственото му желание беше Терез да не умре. Никога не беше виждал някой в толкова лошо състояние. Само Ингемар да си подадеше носа в Нортелйе отново и Джери щеше да му го набие в мозъка.
Изглежда, бе задрямал за момент, когато чу Терез да шепне:
— Да пикая.
Джери я занесе на ръце до тоалетната, застана до нея и я хвана за раменете, за да не се катурне от чинията. Беше толкова гореща, че дланите му се изпотиха. Необяснимо беше как малкото ѝ телце можеше да излъчва такава топлина. Главата ѝ клюмна и тя изведнъж съвсем се предаде и се отпусна.
— Сестричке? Сестричке? Терез!
Той вдигна главата ѝ. Очите бяха потънали в черепа и бялото се виждаше; от неподвижните ѝ устни се стичаше слюнка. Той допря ухо до устата ѝ и едва-едва долови повърхностно дишане — лек повей топлина в ухото му. Вдигна я и я върна на дивана; пак я изми с хладка вода и после легна до нея и я хвана за ръката.
— Сестричке? Сестричке? Не умирай. Моля те. Няма да те оставя. Ще се погрижа за теб, чуваш ли? Все някак ще оправя нещата, само не умирай. Чуваш ли ме?
Джери се сви на кълбо на матрака, без да пуска ръката ѝ. Докато лежеше, се взираше в полумрака към устата ѝ, понеже устните бяха единственото, което още помръдваше и показваше някакви признаци на живот. Джери изведнъж осъзна нещо, което трябваше да е разбрал много отдавна: Не умирай. Само теб имам.
Може би бяха минали пет минути, може би час. Може би спеше и сънуваше или пък беше буден и наистина го видя. Ако е сънувал, то сънят представляваше следното: той лежеше на матрака до Терез и стискаше горещата ѝ, безжизнена ръка, когато устата ѝ се отвори няколко сантиметра. Той отначало се зарадва, понеже това беше най-силният признак на живот от няколко часа насам. След това видя тънкия червен пушек, който се зави между устните ѝ.
Паниката стегна гърдите му и той скочи на крака. Полудял от изтощение и страх, грабна хавлията и я метна върху устата ѝ, върху лицето ѝ, за да не позволи на пушека да избяга. Притисна хавлията върху устните ѝ, като клатеше маниакално глава.
Не е вярно, не е така, не става така.
Минаха няколко секунди; очакваше да види как червеният пушек прониква през хавлията. После внезапно осъзна какви ги върши. Бързо хвърли хавлията и допря ухо до устата ѝ. Не се чуваше нищичко. Той се заудря по главата с две ръце, докато в ушите му не забиха камбани.
Убих я. Убих я. Задуших я.
Терез отвори очи и Джери изкрещя и политна назад, прекатури масичката и тя падна с трясък. Тя протегна ръка към него. Джери бавно си пое дъх няколко пъти и се овладя. Пое ръката ѝ и прошепна:
— Помислих, че си умряла. Току-що.
Терез пак затвори очи и заяви:
— Станах умряла. А после станах не-умряла.
На стената се потропа. Хиршфелд се беше събудил.
През нощта температурата взе да спада и до сутринта бе стигнала трийсет и осем градуса. Терез успя да пие вода и даже да хапне малко кайсиево пюре, останало в хладилника. Седеше на дивана и сама държеше лъжицата. Джери беше успял да поспи час-два сутринта и сега изпитваше такова облекчение, че трябваше да го покаже някак. Погали я по бузата. Тя не го погледна, изобщо не се усмихна. Но все пак не си дръпна главата.
Няколко часа по-късно Джери седеше на компютъра и четеше обяви за апартаменти под наем.
След няколкодневна размяна на имейли и телефонни разговори Джери даде на Терез подробни инструкции какво може и какво не може да прави, докато него го няма, и замина за Стокхолм да огледа един апартамент в Сведмюра.
Ставаше дума за тристаен апартамент осемдесет и два квадрата в квартал, който се оказа толкова тих и спокоен, че ако на някой от многобройните остъклени балкони изпуснеха пирон, всеки щеше да чуе.