— Сестричке — заговори я Джери. — Трябва да изляза да купя някои неща. През това време се изкъпи и после…
Джери взе един празен лист, написа думата menstruation и го подаде на Терез.
— Така се нарича. Когато човек кърви като теб. Провери го в интернет, докато ме няма. След като се изкъпеш.
Джери си сложи якето и обувките и забърза навън. Никога не му беше хрумвало, че и тази грижа ще му дойде до главата. Не бе мислил за Терез дори като за момиче, камо ли като за млада жена. Беше твърде специална, за да бъде нещо друго освен просто себе си. Нещо безполово. А каква стана сега…
Да, той знаеше нещичко по въпроса — повече, отколкото беше казал на Терез, — но не много. През дивите си години се беше чукал веднъж-два пъти, но никога не беше имал приятелка. Никога не беше споделял ежедневието на някое момиче или жена. Освен на Лайла, разбира се, а тя не беше склонна да обсъжда тези въпроси.
Пък и беше толкова трудно да се обяснява каквото и да било на Терез — представата ѝ за света беше така прецакана. Накратко се състоеше в това, че хората се преследват едни други. Дотук Джери беше съгласен — човек за човека е вълк и тъй нататък; само че версията на Терез беше по-брутална и конкретна, а и преди всичко големите преследваха малките, за да ги убият и да се възползват от тях.
Дружелюбността на близнаците вероятно бе хвърлила в безпорядък представите ѝ и оттогава няколко пъти се бе престрашила да излезе на балкона, за да погледа хората долу; но отношението ѝ като цяло беше дълбоко подозрително. Според Джери това беше съвсем правилно, но все пак трябваше да се посмекчи, за да може тя да живее сред хора.
В „Нерливс“ Джери старателно изчете надписите по кутиите с превръзки и тампони, но това не му помогна особено. Не стига всичко, ами имаше и различни размери. Насили се да си представи слабините на Терез. Това събуди лека възбуда и той така се погнуси от себе си, че грабна по един малък и един среден размер от всеки вид.
На касата стоеше мъж на неговата възраст и докато той таксуваше кутиите, Джери се почувства длъжен да разясни:
— Дъщеря ми. Дойде ѝ за първи път.
Мъжът кимна разбиращо и попита дали Джери е самотен баща. Да, такъв бил. А майката? О, тя замина. И то в Сундсвал, представете си. Не иска и да чуе за дъщеря си. Тъжна работа. Да, тъжна.
Джери излезе от магазина, много доволен от себе си. Основите бяха поставени. В кварталните магазини много се клюкарстваше. Касиерът изглеждаше разговорлив и ако някой проявеше интерес, Джери го бе снабдил с правдоподобна версия за себе си и Терез. Добра работа.
Прибра се и завари Терез пред компютъра с мокра коса.
— Как върви? — попита той.
— Това е английски — отвърна Терез. — Не разбирам.
— Да му се не види! — възкликна Джери. — Стани.
Терез се подчини и както и му се бе сторило, беше окървавила целия му стол. Джери извади кутия тампони и кутия превръзки и ѝ ги подаде.
— Ето. Тези неща ще спрат кръвта. Да де, няма да я спрат, но ще са като превръзка. Като бинт. Разбираш ли?
Терез разгледа кутиите и поклати глава. Джери отвори кутията тампони и откри няколко стегнати и компресирани памучни цилиндъра и пластмасова тръбичка. Седна на креслото и чете указанията, докато му се изясни какво се прави.
За какво, по дяволите, им е тази менструация на момичетата?! Каква всъщност беше ползата от нея? Указанията не съдържаха отговори на тези въпроси, а само практически указания. Страните му пламнаха, докато обясняваше на Терез как да ги поставя, как да ги вади и така нататък. Тя си свали гащите, за да изпълни нарежданията му, и той бързо се обърна и каза:
— Върви да го направиш в банята.
Терез се подчини и Джери се тръшна на креслото. Чувстваше се омърсен. Не че беше ново усещане за него, но не желаеше да бъде омърсен точно по този начин. Гърдите на Терез бяха започнали да растат и тя беше хубава, направо красива. Беше изцяло във властта му и за секунди пред очите му проблесна цял сценарий, но той стисна зъби и с усилие прогони нежеланите картини.
Тя му беше сестра, а той не беше някакъв кръвосмесителен педофил, я! Тя просто имаше същия проблем като всички момичета и не беше по-различно, отколкото ако на него му протичаше кръв от носа един път в месеца. Малко памук в носа и толкоз. Това, че се беше почувствал толкова неудобно и бе извърнал глава, показваше, че е психопат с мръсно подсъзнание.
Толкова по въпроса. След малко Терез извика откъм банята, че не може, той отиде и ѝ помогна да си сложи тампона, погрижи се да е както трябва и ѝ обясни, че трябва да го сменя няколко пъти на ден, и, мама му стара, оттук нататък да се оправя сама. После си изми ръцете.