Терез поклати глава.
— Не се казвам така.
Джери осъзна грешката си и формулира изречението наново:
— Права си. Но ако някой попита как се казваш — ще бъдеш Тура Ларшон.
— Да.
— А ако някой попита на колко си години, какво ще отговориш?
— Шестнайсет.
— Окей. Окей.
Но не беше окей. Изобщо. Джери имаше чувството, че се набива на очи, че изпъква, че е застрашен сред тази глутница момичета. Повечето изглеждаха между шестнайсет и двайсетгодишни. По-нататък стояха няколко групички момчета или по-големи момичета, но мнозинството бяха само година-две по-големи от Терез, но много малко от тях бяха придружавани от възрастен.
При Терез положението беше точно обратното. Никога не я бе виждал толкова спокойна сред хора; навярно бе спокойна по същата причина, поради която Джери изпитваше лека паника, застанал сред аромата на лак за коса, гланц за устни и дъвки. Тя бе сред свои хора. Джери — не.
След около час опашката взе да се раздвижва, а след още два часа стигнаха регистрацията. Джери стисна юмруци в джобовете на панталона си, докато Терез подаваше формуляра си и личната карта. Сърцето му едва не спря, когато възрастната жена, която се занимаваше с регистрирането на участниците, взе да оглежда ту формуляра, ту картата.
— Второто си име ли използваш? — попита тя.
Терез не отговори.
— Ехо! — повиши глас жената. — На теб говоря.
Джери видя, че устните на Терез се свиха и долови тихо ръмжене. Забърза към нея.
— Да — намеси се той. — Използва второто си име. На баба ѝ е.
Жената не му обърна внимание и се вторачи в Терез.
— Слушаш ли ме, момиче? Как се казваш?
— Тура — отвърна Терез. — Казвам се Тура Ларшон.
— Ето така — усмихна се жената и записа името до някакъв номер. — Не беше толкова трудно. Нали не искаш да ти объркаме името, ако вземеш да спечелиш?
Тонът ѝ подсказваше, че е също толкова малко вероятно Терез да спечели, колкото Брус Спрингстийн да издаде диско албум, но Терез все пак получи номерче, което да залепи на пуловера си.
След това оставаше само да чакат. Младите надежди стояха разпръснати или пък притиснати едни до други из огромната зала в приземния етаж. От време на време викаха групи от по четирима души в една от четирите стаи на горния етаж, където се провеждаше първото прослушване и където пресяваха кой да пее пред истинското жури след няколко дни.
Джери седна с Терез в един ъгъл до огромна изкуствена палма. Терез се озърташе, а Джери седеше с глава между коленете и скърцаше със зъби заради собствената си глупост. С периферното зрение мерна как Терез бавно обикаля между групичките младежи и ги изучава все едно са картина на изложба. Това беше сравнително нормално. Ставаше. Беше една от причините изобщо да дойдат, нали така?
Успокой се, Джери. Няма страшно. Всичко е наред.
След четвърт час Терез се върна и седна до него.
— Те се страхуват — отбеляза тя.
— Кои? — попита Джери. — Тези, които ще се състезават ли?
— Всички малки момичета и малки момчета — поясни Терез. — Страхуват се от големите.
— По-скоро са притеснени.
— Притеснени са, защото се страхуват. Не чаткам.
Джери се усмихна, въпреки всичко. Новите изрази, които Терез бе научила, все още звучаха чуждо от нейната уста.
— Какво не чаткаш? — попита.
— Защо се страхуват. Ние сме много. Големите не са много.
— Не — кимна Джери. — Може и така да го погледнем.
Малко встрани седеше едно момиче, което изглеждаше по-малко и от Терез, и Джери се зачуди дали и други не са използвали подправени документи. Момичето си чешеше маниакално главата и изведнъж взе да се тресе и да подсмърча. Терез стана, отиде при него и клекна в краката му.
Джери не чу какво си говорят, но след малко момичето спря да плаче и кимна смело. Хвана ръката на Терез и лекичко я потупа. Терез му позволи. След това се върна при Джери.
— Какво беше това? — попита той.
— Не мога да кажа — отвърна Терез, загледана право пред себе си.
Джери никога не я беше виждал такава. Излъчваше тежко, сериозно спокойствие — толкова силно, че Джери несъзнателно се приближи към нея, за да смекчи собственото си безпокойство. Тя седеше с изправен гръб, съвсем неподвижно и с равнодушие на лицето, сочещо, че цялата работа ѝ е ясна като бял ден, че призракът не е нищо повече от пушек и огледала.
След няколко минути друго, по-голямо момиче с черна тупирана коса загуби самообладание и повлече и приятелката си, докато накрая и двете клечаха по пода и спиралата се мажеше по бузите им. Терез отиде и седна при тях.
Този път резултатът не беше незабавен, но Джери видя колко бързо двете момичета приеха Терез и изслушаха думите ѝ. Едното се засмя и поклати глава, все едно Терез е казала нещо абсурдно, но ободряващо. То забеляза обаче безизразния вид на Терез и веднага спря да се смее; наведе се към нея, за да чува по-добре.