И така продължи. Сред чакащите нямаше повече истерии, но от време на време някое момче или момиче слизаше от горните стаи, очевидно не получило очакваните реакции. Момчетата най-често бяха разярени и Терез не им обръщаше внимание, но появеше ли се някое насълзено момиче, Терез веднага се притичаше да го утеши — или каквото там правеше.
Някои не ѝ обръщаха внимание, други приемаха повече или по-малко агресивно непознатата, която им досаждаше в най-лошия им миг; повечето обаче се притискаха към Терез и сядаха с нея да си поприказват. Понякога разговорът приключваше с прегръдка; Терез я приемаше, без да отвръща със същото; от време на време получаваше визитна картичка или бележка. Вероятно с име, с телефонен номер.
Към три часа най-сетне се появи една жена със слушалки и папка в ръка и извика номера на Терез заедно с три други.
Терез бе потънала в разговор с едно червенокосо момиче, което почти бяха изнесли на ръце от стаята на журито, и не реагира. Джери изтича при нея да ѝ каже, че е неин ред. Терез се изправи, каза чао на червенокосото момиче и то с глух глас прошепна: „Успех“.
— Искаш ли да дойда с теб? — попита Джери.
— Няма нужда — поклати глава Терез и изчезна нагоре по стълбите.
Джери я видя да влиза в една стая на горния етаж заедно с жената с папката и сърцето му се сви. В този ден нещо се бе променило безвъзвратно. Не знаеше дали към по-добро или към по-лошо. Както обикновено.
След три минути Терез се върна. Някои от момичета, с които поговори, бяха останали, вероятно за да разберат какво е станало с нея; веднага я обградиха седем души с въпросителни изражения.
По лицето на Терез не можеше да се разчете нищичко. Изглеждаше по същия начин, както и на отиване. Единственото, което подсказа на Джери как е минало, беше кратко кимване, последвано от седем ликуващи вика.
Другото момиче
Преживяването с песента на Тура Ларшон бе разтърсило Тереса. Тя кипеше отвътре и трябваше някак да изпусне парата. Веднага щом се прибра в стаята си онази вечер, влезе в Лунарсторм да провери как вървят дискусиите. „Айдъл“ винаги беше гореща тема.
Помисли си, че изведнъж я е хванала дислексия. Отне ѝ известно време да схване какво пишат. Тура Ларшон бе най-обсъжданата участничка от днешното предаване и повечето мнения бяха колко е зле, че и по-лошо. Как ѝ липсвало всякакво обаяние, всякакво присъствие. Колко грозни дрехи и още по-грозна прическа имала. Каква скапана песен изпяла. Единствено против гласа ѝ нямаше нито дума, но всичко друго в представянето ѝ беше критично разгледано и намерено за некадърно, нескопосано, безсмислено и скучно.
Тереса винаги се бе държала сдържано по чатрумовете и дискусионните форуми. С изключение на форума за вълци, навсякъде другаде беше пресметливият трол, който пускаше въдицата там където със сигурност щеше да има най-голям ефект, а след това с иронична усмивка наблюдаваше как кълват малките жалки рибки. Сега обаче побесня. Толкова беше разстроена, че пръстите не ѝ се подчиняваха, докато се логваше с алтер егото си Юсефин и пишеше коментара си.
Опита се да запази спокойствие, въпреки всичко. Започна с това, че Тура Ларшон има най-хубавия глас, прозвучавал някога в „Айдъл“ и това, което другите наричаха липса на обаяние, е просто естествено държание. Колко е хубаво да гледаш някой, който не се мъчи да се прави на Бритни или Кристина. Как е убедена, че Тура Ларшон може да изпее абсолютно всичко, тъй като излиза такава, каквато е, а не се преструва на нещо друго.
Наистина, Тереса не успя да изрази всичките си чувства, но най-важните неща не можеха да се изкажат с думи, значи трябваше да се задоволи с толкова. Изпрати коментара. Отговорите заваляха бързо. Някои, съгласни с нея, се осмелиха да изпълзят на светло и да я подкрепят предпазливо; мнозинството обаче се присмя. Трябвало да си жертва на тормоз или нещо такова, за да харесаш подобно загубено момиче. Тура изобщо не била на място тук, нямало да получи и един глас и така нататък.
Тереса с облекчение захвърли всякаква предпазливост. До днес бе изпитвала неудобство да пише дори умерено за истинските си чувства. А сега даде свобода на всичко, което вреше и кипеше в нея.