Не искаше да хаби всички минути на мобилния си телефон, затова седна в спалнята на родителите си и звъня ли, звъня на номера на Тура, докато и палецът, и средният пръст я заболяха. След това се върна пред телевизора точно навреме за резултатите. Тура бе продължила напред. Естествено.
Тереса посвети вечерта на защита на Тура в различни интернет форуми. Поддръжниците се бяха поувеличили, но все още преобладаваха тези, според които Тура бе повече или по-малко негодна. Сигурно онези, които харесваха Тура, я харесваха толкова много, че чрез бясно звънене ѝ бяха помогнали да продължи напред.
В последно време Тереса гледаше различно на нещата. Откакто бе започнала да чете за вълците, си се представяше във вълча форма. Зъбите, ловкостта, заплахата. Единак. Тя беше самотният вълк, който минава като сянка между къщите и подплашва страхливите хорица и те веднага се обаждат в местния вестник.
Но в училище бе започнала да вижда и усеща другия аспект на човека като вълк — стадния инстинкт. Социалната игра, йерархията. Беше така погълната от Тура, че мнението ѝ стана лакмусова хартия, показваща устройството и съдържанието на хората около нея.
Тя виждаше. Виждаше как на една алфа-женска като Селия е позволено да определя какво да мисли цялата група. Залае ли тя, ти нямаш друг избор, освен да подвиеш опашка, да се засмееш, да изскимтиш и да покажеш подчинение. Иначе зъбите ще те захапят. Един презрителен коментар за новите ти панталони и после всички ще ги смятат за най-грозните панталони на света.
Момчетата пък се блъскаха едно друго — и физически, и вербално. Кой кого има право да обижда; и с кого на свой ред обиденият може да се бъзика, преди стадото да покаже недоволството си, като му обърне гръб.
При вълците йерархията като цяло се установява още в детска възраст, но тъй като училищните класове се променяха през годините, тук по-скоро ставаше въпрос за втория етап в живота на вълците, определящ йерархията — сексуалното узряване.
Тереса за първи път видя ясно как тази битка се разиграва пред очите ѝ по коридорите, в училищния двор, в трапезарията. Ден след ден. И това я плашеше. Самотният вълк би трябвало да е романтичен образ, но на практика става въпрос за животно, на което е отредено да умре.
Групичките в междучасията, стила на обличане, музикалния вкус и вътрешните шеги, които спояваха стадата. Тереса нямаше нищо против да не получава есемеси, да не я включват в клюкарстването и да не я канят по купони, стига само да я оставеха на мира.
Това обаче не ѝ се удаде за дълго. Наистина, тя никога не се беше разхождала с подвита опашка и оголено гърло, затова и никога не я бяха тормозили в пълния смисъл на думата, но все пак я смушкваха и побутваха. По някой забавен коментар под душа за дебелите ѝ бедра, по някое момче, правещо гримаси зад гърба ѝ. По някой анонимен есемес: „обръсни си мишниците, преди някой да е повърнал.“
Нищо повече, но и това стигаше.
Тя живееше в един вечен „Айдъл“, който нямаше как да спечели. В най-добрия случай можеше да загуби с чест.
Дойде време да излъчат по телевизията първия седмичен финал в състезанието. От единайсет певци щяха да останат десет, а темата беше „осемдесетте години“. Тереса не беше чела вестници и нямаше представа какво ще види. В началото на програмата обявиха, че Тура ще излезе с пети номер.
За Тереса първите четирима просто уплътняваха времето. Арвид и Улуф се преструваха, че куфеят, докато някакво момче неуспешно се мъчеше да се прави на яко, докато пееше „Poison“. Мария определи като „хубаво“ изпълнението на една червенокоска, която за малко да се пръсне от писъци с „The Greatest Love of All“.
И после излезе Тура. Тереса пропълзя в тунел, в чийто край проблясваше единствено телевизорът. Всичко угасна, включително и буквално. Само един прожектор осветяваше сцената, където стоеше Тура Ларшон в семпла черна рокля, сливаща се с фона, така че се виждаше единствено лицето ѝ. Тя погледна право в камерата и запя:
Тереса затаи дъх. Смениха камерата, но Тура продължи да гледа втренчено в първата камера и бързо се върнаха на нея. Лицето на Тура изпълни екрана. Тя се взираше право в Тереса, която се сети да диша едва когато гърдите я прободоха.
Песента продължи и вече не ставаше дума за харесване или нехаресване. Тереса беше омагьосана. Прехласната. Не се намираше в хола при семейството си. Беше при Тура, беше в нейните очи, в главата ѝ. Вглеждаха се една в друга, разтопиха се и се сляха.