— Всичко честно и почтено ли е? — попита Марти.
В гласа му се долавяше подозрителност, но в очите му проблясваше вълнение.
— Разбира се! Споразумението осигурява на Джанис петдесет процента от печалбата. Включва авансовото плащане и всички хонорари. Става въпрос за продажба на книга с твърда корица, разпространение на едро в литературни клубове, издания с мека корица продажби в чужбина, може би договор за филм. Досега предишната ми книга е донесла над три милиона долара. Предполагам, че сюжетът на „Къщата на Звяра“ ще ни донесе същия, дори още по-голям успех. И Джанис ще получи половината от всички приходи!
И наистина ще я получи, помисли си той. По дяволите, наистина ще я получи! Сега вече нямаме никакъв шанс да я измамим. Призля му.
Жената вдигна очи от договора. Изглеждаше нащрек.
— Какво е направила Джанис, за да заслужи това?
— Книгата е нейна идея. Тя се свърза с мен и ми предостави източника, който дава ценен поглед върху предмета на нашия бъдещ разказ.
— Какъв е този източник? — попита Марти.
— Джанис не желае това да се знае. Но след като сте нейни родители, не виждам нищо лошо да ви кажа, че е намерила дневник, писан от Елизабет Торн — жената, която…
— Къде е Джанис сега? — попита майката. — Разбирам, че договорът поставя нещата в малко по-друга светлина, но къде е тя? Отсъствието й има ли нещо общо с това? — кимна към договора.
— Честна дума, не зная. Кога я видяхте за последен път?
— Около девет часа — отговори Марти. — Каза, че отива да се разходи. Беше веднага, след като занесе на г-н Блейк кофа за лед, от която всъщност изобщо не е имал нужда. Видях цели две в стаята му.
— Мога само да предполагам — каза Гормън, — че Брайън я е поканил да го придружи. Може би е излъгала, защото е предполагала, че няма да я пуснете да се шляе с някой от гостите на мотела.
Марти и съпругата му отново се спогледаха.
— Навярно и по-рано е постъпвала по този начин.
— Където и да са отишли — добави Марти, — трябваше отдавна да се приберат.
Жената допълни:
— Няма никакво извинение!
— Напълно съм съгласен — обади се Гормън.
— Къде я е завел? — настоя Марти.
— Нямаме доказателство, че изобщо е тръгнала с Брайън, но той излезе с намерение да огледа терена зад „Къщата на Звяра“. Надяваше се да намери и фотографира една дупка близо до задната ограда.
— Дупка ли?
— Споменава се в дневника на Торн. Предполагаме, че тунел под земята води от хълма до мазето на къщата. Ако Брайън намери отвора, това придава известна достоверност на…
— Джанис не би се приближила до това злокобно място — заяви майката.
— Може и да не е отишла. Само ви обяснявам с каква цел Брайън искаше да огледа ливадата и защо възнамеряваше да отиде там.
— Сигурно е тръгнала с него, Клер.
Жената поклати глава. Изглеждаше примирена и много уморена.
— Можех да очаквам това от нея — призна тя. — Този Брайън, видях го в ресторанта, е много привлекателен мъж.
Марти постави ръка на гърба й и продума нежно:
— Ще се кача на колата и ще я доведа.
— Сигурен съм, че ще се върне всеки момент — намеси се Гормън.
— Чакаме я цяла вечност, г-н Харди. Можете ли да си представите какво минава през главата на един родител, когато детето му е навън в тези часове на нощта? Не знаеш къде е и какво се е случило! Повтаряш си, че ще влезе в стаята всеки момент и в същото време се питаш дали не я е хванал някой луд, дали изобщо някога ще я видиш отново.
— Уверявам ви, че Брайън не е луд.
— Защо не се прибира? — попита Марти обезумял.
Клер въздъхна.
— Може би се е увлякла и е загубила представа за времето.
— Ще й припомня колко е часът — отвърна остро Марти, — когато я пипна.
Намръщи се и се обърна към Гормън.
— Къде по-точно трябва да е тази дупка?
— Ако желаете, ще ви придружа. И аз съм твърде разтревожен.
— Отиваме всички! — каза Клер.
— Оставете ме само за минутка да се облека.
Намериха мерцедеса непосредствено над завоя, който водеше към града от южна посока. Марти сви зад него. Взе със себе си фенер и освети автомобила през страничния прозорец. Клатейки глава, той се върна при Клер и Гормън.