Тайлър искаше да й свали дрехите и да усети с голата си кожа докосването на ръцете му. Но той само я потупа по дупето и я пусна.
Тайлър развърза колана и разтвори халата. Хвана Ейб за китките и повдигна ръцете му до гърдите си. През тънката нощница усети топлината му. Дъхът й трептеше, когато той ги погали и нежно ги стисна. След това затвори халата й. Хвана я за реверите, дръпна я напред и я целуна по устните. Усмихна се и попита:
— Опитваш се да ме прелъстиш ли?
— Мина ми през ум.
— Безсрамница.
— Такава съм.
— Ами твоят приятел Дан?
— Какво той? — стомахът й се сви.
— Изминала си целия този път, за да го намериш.
— Зная, но…
— Ако ще те загубя заради този мъж, по-добре е… да не отивам по-далече. Вече достатъчно силно те желая. Не усложнявай положението ми.
— О, Ейб — прошепна тя.
Очите й се изпълниха със сълзи. Тя пристъпи към него и го прегърна силно.
— Успокой се — каза той, галейки я по косата. — Сега се облечи. Аз ще направя кафето. Спомняш ли си, че ме покани на кафе?
Тайлър кимна и си избърса очите.
— Не се опитвай да се съблечеш пред мен.
Тя се усмихна.
— По дяволите, точно това си мислех.
— Сигурно съм медиум.
— Не искаш ли да видиш какво изпускаш?
— Искаш да ми натриеш носа.
— Ти наистина си медиум. Другото щеше да е вторият етап.
Ейб се изсмя тихо и поклати глава.
Тайлър мина покрай него. Той я наблюдаваше как се навежда над свободното легло, за да прерови куфара.
— Нали щеше да приготвиш кафе?
— Искаш ли нещо в него?
— Не, пия го чисто.
Но той не отместваше погледа си.
Тайлър извади кадифените си джинси, жълтата блуза, прозрачния сутиен, който бе носила предишната вечер и чисто бельо. Размаха дрехите пред очите на Ейб и попита:
— Одобряваш ли ги?
— Много са хубави.
Тя му се усмихна с престорена свенливост.
— Дан никога не обръщаше внимание на тези неща — каза тя и остави сутиена да падне върху леглото.
— В тебе наистина има нещо жестоко — каза Ейб.
— Мислиш ли? — взе останалите дрехи и ги отнесе в банята. — Чао-чао — и затвори вратата.
Облегна се на нея и затвори очи, като си представяше докосването на ръцете му, силния натиск на тялото му, нетърпеливите му устни. Как беше погалил гърдите й! „Вече достатъчно силно те желая.“ Господи, наистина ли така беше казал? Разбира се, че го каза! Видя, че се усмихва и плаче. „Ако ще трябва да те загубя заради този мъж…“
Няма защо да се притеснявате, г-н Ейбрахам Клантън.
Тайлър Клантън.
Господи боже, ти си луда.
Чувстваше се наистина полудяла — радостна, гузна и объркана. Желае ме, но колко? И какво следва сега?
Следва закуска. Стъпка по стъпка. Закуската, след това обиколката на „Къщата на Звяра“, където ще се изправим лице с лице с Дан (Господи, какво ще му кажа?), а след това какво? Може би обяд. Какво ще стане, когато всеки тръгне по своя път? Не мисли за това. Още не. Ще разрешаваме проблема, когато му дойде времето. Може да останем още една нощ. Или две. Или…
— Кафето е готово — извика Ейб през вратата.
— Идвам — каза тя.
Бързо съблече халата и нощницата. Изми си лицето и зъбите, сложи си дезодорант под мишниците и се облече. Чувстваше се сексапилна и дръзко облечена в тънката блуза без сутиен. Върху гърдите й имаше по един джоб. Пъхна блузата в джинсите, приближи се до огледалото и започна да се изучава.
— Добре изглеждам — прошепна.
Разкопча още едно копче, за да покаже деколтето.
Нора щеше да разкопчае още едно.
Замисли се за момент. После поклати глава.
Когато се появи, Ейб се усмихна.
— Прекрасна си — каза той.
Тя огледа блузата си.
— Дан ме харесваше в жълто.
Ейб я погледна особено. Сигурно подозира. Не искаше ли да го разкара, като го дразни по този начин? Трябва само да го накара да се почуди. Поне за малко.
Той й подаде пластмасова чашка. От кафето се издигаше пара.
— Докато се обличаше, почука Нора. Почти са готови да тръгват.