Договорите. Беше ги изгорил в тоалетната и бе пуснал водата.
Лентата. Беше я унищожил. Спомни си как отвори пластмасовата касета, издърпа лентата и я държа над тоалетната чиния, докато гореше с неприятен черен дим.
Касетофона. След като бе докоснал калъфа с окървавена ръка, трябваше да изчезне. Хвърли го в океана.
Фотоапаратът. Същият проблем — същото разрешение.
Дрехите му. Откъсна етикетите, завърза по един камък във всяка и ги хвърли в прибоя. Обувките не се нуждаеха от камъни.
Колите. Според преценката на Гормън, разрешението на този проблем беше брилянтно и дръзко. Когато бе взел ключовете от колата на Марти, нямаше представа защо го прави. Вероятно още тогава е кроял плана в подсъзнанието си, но едва когато стигна до колите, той напълно се оформи в главата му.
Не можеше да остави дори най-малка следа от кръвта на Клер в мерцедеса. Ето защо не го докосна, а стигна до брега с колата на Марти. Имаше голям късмет, че намери плажа. Веднага попадна на път, който само след двеста метра в западна посока го отведе до брега. Следваше една осветена от луната пътека по продължение на възвишението и volià — океанът.
Сбогом на касетофона, фотоапарата и дрехите. Най-неприятната част беше къпането в океана. Не, може би най-неприятно бе връщането до колата на Марти — гол и мокър, треперещ от студ и уплашен до смърт, че някой може да го види. Районът бе пуст и единствената сграда, от която се виждаше паркинга, беше без прозорци.
В колата бе намерил парцал, с който преди да се качи избърса седалката и волана за всеки случай — да не би да са останали капчици кръв по тях. По-късно, след като паркира зад мерцедеса, използва същия парцал да избърше колата от отпечатъци. Когато свърши, изтри външните дръжки и запрати ключовете далече сред дърветата по склона.
След това се качи на мерцедеса и се прибра в мотела. Чисто гол. Право през центъра на града. Слава богу, не бе видял жива душа. А когато пристигна в „Уелкъм Ин“, всички бунгала бяха тъмни.
Като се връщаше назад към тези действия, се изуми, че е успял да ги изпълни — наистина се изуми, че не бе позволил да го обхване паника и да се самоунищожи. Защото щеше наистина да се унищожи, ако просто бе избягал, без да се погрижи за предпазните мерки.
Както стояха сега нещата, дори ако падне някакво подозрение върху него, Гормън беше уверен, че не е оставил никаква улика, която да го свърже с престъпленията. И в своя полза имаше едно чудесно предимство — следователите естествено ще приемат, че един и същ извършител е очистил Брайън, Марти и Клер. За всички щеше да е очевидно, че Гормън физически не е в състояние да наниже Брайън на: ограда, висока повече от два метра.
Една, единствена възможност го притесняваше — може да са го видели. Джанис не влизаше в сметката. Ако е жива и е наблюдавала убийствата от хълма… Възможно е, но е малко вероятно, тъй като нито се появи, нито извика, когато я търсиха. Повече от вероятно е да е мъртва. Но Гормън бе извършил убийствата върху място, което се виждаше от „Къщата на Звяра“. Може някой от прозореца да е видял всичко. Ако беше така и бяха докладвали за престъпленията, със сигурност полицията щеше да го пресрещне при колите. След като полицията не се появи, можеше да приеме, че или никой не го е видял, или свидетелят от своя страна също има престъпления, които иска да скрие — като например убийствата на Брайън и Джанис.
Мисълта, че може да е бил наблюдаван от техните убийци, го накара да потрепери. Изведнъж почувства безпокойство. Тестисите му се свиха и пенисът му се прибра навътре, сякаш искаше да се скрие.
Кой ли е убил Брайън? Каква сила се иска за това!
Може би наистина има Звяр, помисли си той.
Топлата струя вече не му доставяше удоволствие. Изплакна се от сапуна и излезе. За да се ободри, докато се сушеше и обличаше започна да мисли за съдбата си.
Убиецът, човек или звяр, му бе направил великолепна услуга. Гормън може да използва или не този инцидент в книгата, в зависимост от изхода на разследването. Независимо от това, сега всички приходи ще отидат при него. До последния цент. Дори ако Джанис като по чудо се появи, договорите са унищожени. Първоначалната кореспонденция не потвърждава никакво обвързване (може да намери онези писма и да ги унищожи… много е рисковано… защо изхвърли ключовете на Марти?), но в общи линии, Джанис нямаше на какво да разчита без договора.