Освен всичко, тя е мъртва.
Ще се моля да е мъртва.
Той закопчаваше последното копче на спортната си риза, когато някой потропа на вратата. Тихото и настоятелно почукване преобърна стомаха му. Идваше от стаята на Брайън. Пое дълбоко въздух, каза си, че трябва да запази спокойствие и премина през междинните врати. И двете легла на Брайън бяха непокътнати. Отиде бързо и тихо до по-близкото легло, обърна завивката и чаршафа, смачка възглавницата. После отвори вратата.
— Добро утро, г-н Харди — каза жената весело и бодро.
Беше млада и привлекателна, висока и добре сложена.
Изглеждаше свежа и сексапилна по къси жълти панталони и зелено горнище, което оставяше раменете й голи и обгръщаше големите й гърди. Гормън разбра, че я е виждал някъде. Спомни си къде. В бара на мотела. Снощи. Дамата бе едната от библиотекарките.
— О, здравейте — усмихна се той. — Вие бяхте Нина, нали?
— Нора.
— Как се чувствате в тази прекрасна утрин, Нора?
— Великолепно. А Вие?
— Чудесно — пое дълбоко дъх. Въздухът бе изпълнен с аромат на бор. — Прекрасно е да си жив в ден като този!
— Добре е всеки ден да си жив — отвърна Нора. — Както и да е, отбих се, защото вчера споменахте, че днес ще разгледате „Къщата на Звяра“.
— Да, точно това възнамерявам да направя.
— Аз и моите приятели отиваме там след малко. Ще има обиколка от десет и половина. Вие и г-н Блейк бихте ли искали да дойдете с нас?
Гормън погледна електронния си часовник. Показваше девет и петдесет и две. Щеше да е удобно, съобрази той, да направи обиколката с познати. Много по-добре, отколкото да влезе в тази отвратителна къща с група непознати.
— За мен ще е удоволствие — отговори той, — въпреки че не съм сигурен за Брайън. Изглежда е излязъл и нямам представа кога ще се върне.
Нора потърси с очи мерцедеса.
— Мислите, че е отишъл на разходка?
— Сигурно — предположи Гормън. — Толкова по-зле за него. С удоволствие ще… — прехапа език. — О, трябва първо да свърша една работа. Какво ще кажете, ако се срещнем пред будката за билети?
— Добре. Чудесно.
— В десет и тридесет? Няма да е зле да се поразмърдам. Нора кимна и се усмихна.
— Ще се видим там. Тя се обърна и тръгна. Гормън я наблюдава известно време, наслаждавайки се на движението на дупето й в тесните панталони.
Върна се обратно в стаята си, отвори бутилка джин и отпи една глътка. Намери телефонен указател в чекмеджето на нощното шкафче. Надигайки бутилката, потърси страниците с услугите. Под заглавието ФОТОГРАФСКО ОБОРУДВАНЕ И МАТЕРИАЛИ — ПРОДАЖБИ НА ДРЕБНО фигурираха няколко магазина. Повечето от тях се намираха другаде — указателят покриваше цялата област. В Малкаса Пойнт имаше само, „Бобс камера и саунд сентър“, „Крайбрежна улица“, номер 300.
— Чудесно! — промърмори Гормън. Отпи последна глътка от джина и се отправи към колата. Пет минути по-късно мина с колата покрай магазина.
Отбеляза местонахождението му и продължи по „Крайбрежна улица“, отминавайки черния път, по който бе минал преди няколко часа, след това извърна очи по посока на „Къщата на Звяра“. Погледът му проследи задната ограда, докато в полезрението му влезе сградата. От другата страна отново подхвана с очи оградата. Обърна глава, наблюдавайки оградата, докато склонът се издигна толкова, че препречи гледката. Бе сигурен, че е огледал цялата ограда от двата ъгъла. Тялото на Брайън го нямаше. Не беше забелязал и другите две, но тях от разстояние можеше да ги види по-трудно. Почти бе очаквал, че ще срещне полицаи, но пространството отзад изглеждаше пусто.
Може би са приключили огледа на място и са заминали. Изглеждаше малко вероятно. Логично беше да има още полицаи, претърсващи района за улики.
Продължи по пътя. Старият плимут на Марти, забулен от сутрешните сенки, продължаваше да стои паркиран на мястото, където го бе оставил. И там нямаше полицейски коли. Не видя и кола на моргата.
Сви по един завой, след това обърна колата. Връщайки се обратно по пътя, продължи да разглежда склона. В мига, в който се появи задната ограда, той плъзна бързо очите по нея. От тази гледна точка виждаше почти до най-далечния й край.
Съмненията му изчезнаха.
Труповете бяха преместени.
Но от полицията ли? Едва ли.
14
Джанис се вършеше и мяташе в съня си. Събудиха я остри мъчителни болки. Лежеше неподвижно на една страна. Охкаше със стиснати очи.