Извади нощница от куфара, но не я облече. Пристъпи към огледалото. Очите й гледаха особено. Причината се криеше в алкохола. Прокара показалец по скулите на лицето. Когато Дан беше с нея, нямаше скули. Нито талия, нито кокалест таз.
Усмихна се на непознатата Тайлър Моран, която Дан никога не бе виждал.
Ще зяпне от изненада, помисли си тя.
Сърцето й се разтуптя, когато осъзна, че утре действително ще замине. Независимо каква болка ще й причини, независимо какъв ще бъде краят! В противен случай, ще продължи да си задава въпроси за Дан — дали не е пропуснала втория им шанс — и никога няма да престане да съжалява.
Сърцето й препускаше, а главата й туптеше.
Облече нощницата и отиде в банята. Взе три аспирина и изпи толкова чаши студена вода.
След това се върна в леглото.
Лежеше в тъмното и си спомняше как изглежда Дан Дженсън, неговия глас и неговите ласки. Опитваше се да си представи как ли се е променил, леко разтревожена какво може да разбере на другия ден в Мил Вали и, едновременно с това, изпълнена с надежди.
На другата сутрин Тайлър се усмихна, когато през предното стъкло на колата видя автогарата на Мил Вали.
— Някога тук се продаваха най-хубавите книги в целия град — каза тя. — Ако някой ми даваше по един долар за всеки час, прекаран там, сега щях да съм много богата.
— Неспокойна ли си? — попита Нора ухилено от мястото до нея.
— Държа се. Само малко ме е страх.
Избърса изпотените си ръце в кадифените джинси. В действителност изобщо не беше спокойна. Сърцето й биеше силно, устата й — пресъхнала, а подмишниците на блузата й бяха мокри.
— Странно градче — обади се Нора.
— Някога беше още по-странно — тя продължи бавно по „Трокмортън“, мина покрай ярко боядисани магазини. Пътят завиваше. От лявата страна се виждаше гора. — Тук се намираше старата мелница. Преходът Дипси започва ей там.
— Прословутият преход!
Сви вдясно по един страничен път и спря пред бордюра.
— Това ли е?
— Това е — каза Тайлър. Пое дълбоко въздух и бавно издиша. — Онази кооперация на отсрещния тротоар.
Нора наведе глава и погледна през прозореца.
— Много е провинциално.
— Провинциално и необичайно.
— Ще се справиш ли?
— Нали затова сме дошли — отговори Тайлър и се усмихна с огромно усилие.
— Искаш ли да те изчакам тук?
— Шегуваш ли се?
Слязоха от колата. Тайлър изчака Нора, която съблече пуловера си и го хвърли върху седалката.
— Няма да ми трябва — каза и заобиколи колата отзад.
Носеше къса пола панталон и маратонки. Сега без пуловера ясно личеше, че не носи сутиен. Сиво-синята тенис фланелка беше опъната на гърдите й. Зърната им изпъкваха под тънката материя, като че ли стърчаха нечии пръсти. Тайлър би предпочела Нора да не съблича пуловера и се замисли дали наистина приятелката й трябва да идва с нея.
Ами ако Дан? Глупости, пълни глупости!
Може би дори не живее вече тук.
Пресякоха улицата и се изкачиха по стръмна алея към овехтялата кооперация с дървена дограма. Гърдите на Нора подскачаха на всяко стъпало.
Дан няма да я забележи. Разбира се, че ще му направи впечатление!
Дори когато се обличаше скромно, Нора привличаше мъжете, както магнитът привлича желязото. Част от причината се криеше в ръста й. Без обувки тя беше висока сто осемдесет и четири сантиметра. Пред нея повечето жени изглеждаха нищожни, дори и Тайлър. Нора бе стройна, без да е мършава. Лицето й бе малко продълговато, зъбите — твърде изразени, брадичката — нищо особено, но сините й очи криеха някаква дълбочина, която компенсираше недостатъците на лицето и ги правеше незабележими. А в голямата й уста с плътни устни имаше нещо еротично.
Нора излъчваше сексапилност, която правеше впечатление не само на мъжете. Жените също я забелязваха, а някои от тях дори се възмущаваха.
Тайлър също не бе особено очарована, когато влязоха в сенчестия вход.
Не се притеснявай, каза си тя. Дан обича мен. Освен това, Нора никога не би се опитала. Тя е най-добрата ми приятелка. Знае какво изпитвам.
Да. Засенчена съм.
Стига!
Тайлър се приближи до пощенските кутии.