— Възхитително! — прошепна Нора.
— Горкият Гюс Гаучър никого не е убил. Звярът е извършил всичко това — тя потропа с бастуна по пода на верандата. — Да влизаме!
Тайлър погледна към Ейб. Той поклати глава. Намираше ситуацията за мрачна и любопитна.
— Барби беше права — прошепна Нора. — Страхотно е!
Изкачвайки се по стълбите на верандата, Тайлър пусна ръката на Ейб, за да изтрие изпотените си ръце в джинсите. В стомаха си чувстваше оловна буца.
Групата се спря в преддверието. След слънчевата светлина навън, къщата отвътре изглеждаше студена и тъмна. Тайлър се огледа в мрака. Почти очакваше да съзре Дан като охрана в униформа.
— Я! — възкликна възторжено едно момиче отпред.
Маги насочи бастуна към препарирана маймуна, която стоеше до стената с широко отворена застинала уста и оголени зъби.
— Поставка за чадъри — обясни тя и пусна бастуна през кръга от косматите ръце. — Лили имала слабост към маймуните.
Грабна отново бастуна и потупа животното по главата, от която се вдигна облак прах.
— Първото нападение — каза тя — станало в салона. Оттук.
Гормън се блъсна в Тайлър. Извини се и си проправи път напред, разбутвайки малката групичка. Стигна до вратата преди другите и последва Маги през нея.
— Истински предприемчив човек — промърмори Ейб.
— Влечуго! — каза Тайлър.
Влязоха в салона. Групата се разпръсна по продължение на опънато плюшено въже. Непосредствено зад преградата, от тавана до пода, се спускаха яркочервени завеси, които закриваха по-голямата част от стаята. Маги, от другата страна на въжето, чакаше до стената и галеше една гънка на завесата, която беше имитация на кадифе.
— Завесите са нови — обясни тя. — Току-що ги сложихме. Придават по-голяма класа на мястото, не мислите ли?
Тя хвана края на един шнур.
— Етел Хюс, сестрата на Лили, била в тази стая през нощта на втори август 1903-та. Пристигнала за сватбата на Лили, която е трябвало да се състои следващата седмица. Но трагедията сложила край на всичко. Звярът влязъл оттам — тя посочи вратата зад Тайлър. — Изненадал Етел, която нищо не подозирала.
Маги Куч дръпна шнура и завесите се отвориха. Тайлър чу няколко ахкания. Момиченцето пред нея рязко се дръпна назад и я настъпи. Червенокоса жена извърна лице. Момче с каубойски костюм се наведе напред, за да вижда още по-добре. Гормън вдигна фотоапарата. Маги вдигна бастуна и предупреди:
— Никакви снимки. Ако някой иска да има спомен, може да си купи в магазинчето сувенирни книжки за шест долара и деветдесет и пет цента.
Гормън свали фотоапарата и поклати глава, сякаш бе отвратен.
— Голям номер му сви на този наивник — пошушна мъжът от лявата страна на Тайлър.
Тайлър с неохота погледна фигурата на Етел Хюс. Восъчното тяло беше проснато на пода. Широко отворените очи гледаха в тавана. Лицето бе изкривено от болка и ужас. Бялата разкъсана нощница, пожълтяла от времето като стара хартия, беше цялата в ръждиви петна. Дрипите покриваха само гърдите и срамните части. Изложената плът, от врата до бедрата, бе проядена и нашарена с кървящи рани в яркочервено.
— Звярът се появил зад гърба на Етел и скочил върху дивана, докато четяла „Сатърдей ивнинг пост“.
Маги пристъпи покрай тялото и посочи с бастуна разтвореното списание, което лежеше до разперената дясна ръка на фигурата.
— Това е самият брой, който е четяла, когато я нападнало чудовището. Всичко, което виждате тук, е точно както е било тогава, в онази нощ. Освен телата, естествено — тя се усмихна. — Съгласете се, че не можехме да ги запазим. Но ги заместихме по най-добрия начин. Това е точно копие и е изпълнено с восък от фирмата „Клод Дюбоа“ в Ница, Франция, още през 36-та. Гарантирам ви, че всеки детайл е достоверен, до последната рана. Успях да взема снимките от моргата. Както вече казах, всичко е абсолютно неподправено. Това е нощницата, която Етел носела в нощта на убийството. Тези кафяви петна са истинската й кръв.