— Отвратително! — промърмори момичето, което настъпи крака на Тайлър.
Маги не й обърна внимание.
— Когато приключило с Етел, отвратителното същество започнало да вилнее из салона. Виждате ли онзи бюст на Цезар върху камината? — тя го посочи с бастуна. — Виждате ли, че му липсва носът? И това е дело на Звяра. Съборил бюста на пода. Метнал и половин дузина порцеланови фигури в камината. Счупил този стол. А тази красива маса от палисандрово дърво е била изхвърлена през прозореца. Шумът събудил всички в къщата. Стаята на Лили била точно отгоре — тя посочи с бастуна тавана. — Чудовището сигурно е чуло стъпките й. Тръгнало към стълбите.
Маги дръпна завесите. Накуцвайки, заобиколи въжето и изведе групата от салона. Гормън стоеше близо до нея. На висок глас той каза:
— Мога ли да попитам защо сте сигурна, че събитията са се случили точно в този ред? Както вече споменахте, не е имало никакви свидетели.
— От полицейските доклади и снимките — обясни тя и тръгна по стълбата. — Статиите във вестниците. Било е ясно как се е случило. Ченгетата просто следвали кръвта.
— А Звярът бил ли е ранен?
Тя хвърли на Гормън развеселен поглед.
— Следвали кръвта на Етел — уточни Маги. — Капела от Звяра по целия път до стаята на Лили.
На горната площадка на стълбите тя сви наляво.
Тайлър стигна до края на стълбите и погледна надясно. В дъното червени завеси ограждаха пространство в средата на коридора, оставяйки тесен проход от двете страни. Още един експонат.
Колко ли са, почуди се тя. И колко ли ще може да понесе?
Ейб стисна ръката й успокоително и влязоха в стаята на Лили Торн. Отново групата се пръсна с лице към стена от червени завеси и плюшено въже. В най-отдалечения край Маги дръпна шнура. Завесите се разтвориха. Восъчна фигура в розова нощница седеше изправена в леглото и гледаше уплашено над месинговата му рамка.
— В момента се намираме точно над салона — каза Маги. — Суматохата долу събудила Лили. Тя преместила тоалетката, залостила вратата и избягала през прозореца. Скочила върху покрива на издадения прозорец на долния етаж и оттам — на земята.
Гормън изръмжа презрително.
Маги го погледна остро.
— Нещо притеснява ли Ви, господине?
— Не, не — той поклати глава. — Просто умът ми се отплесна… Моля, продължавайте.
— Винаги съм се чудила — каза Маги — как Лили не се е опитала да спаси децата си.
— Обзела я е паника — предположи мъжът до червенокосата.
— Може би тази е причината — Маги дръпна завесите и групата я последва в коридора. — След като Звярът не успял да влезе в стаята на Лили, той решил да тръгне по коридора.
„Той“ — помисли си Тайлър. Изведнъж Звярът бе станал „той“ — Маги бе започнала да говори за него, сякаш е човек от мъжки пол.
Минаха покрай горната част на стълбите. Когато приближиха ограденото със завеси място, групата се подреди в колона по един. Тайлър пусна ръката на Ейб. Той й направи знак да мине напред и тя пристъпи пред него през прохода между завесите и стената. Ръката й закачи една от гънките на завесата. Дръпна се бързо и усети, че от допира кожата й настръхна. След това коридорът беше празен и осветен от прозореца в дъното.
— Звярът — обади се Маги — намерил тази врата отворена.
Тя влезе в стаята отляво. Групата я последва. Тайлър внимаваше да не застане зад момичето, което я бе настъпило.
— Тук спели децата. Когато дошъл Звярът, предполагам, че вече са били будни. Може би са се криели под завивките, замръзнали от ужас. Ърл бил на десет, брат му Сам на осем години.
Завесите се отвориха.
Двете восъчни фигури лежаха между месинговите легла с лица към пода. Кървавите пижамки бяха разкъсани, както и кожата. Тайлър извърна очи. До умивалника стоеше люлеещо се конче с избелели цветове. В единия ъгъл имаше индиански барабан. Зад него на стената бе облегната бейзболна бухалка. Изведнъж момчетата оживяха в очите на Тайлър. Представи си как играят, как се смеят, как се гонят. Прехапа долната си устна и обърна поглед към прозореца. Чуваше гласа на Маги, но не я слушаше. На ливадата отпред видя обрулена от времето дървена барака. Зад нея — оградата. След това хълма, кафеникаво златист от слънчевата светлина. Сред него няколко зелени оазиса. Храсти. Купчини камъни тук и там. Пръснати дървета. Изглеждаше толкова спокойно. Докато наблюдаваше, долетя морска чайка. Кацна на оградата между два кола и клъвна нещо. Очевидно бе намерила храна. Искаше й се да е навън. Чувстваше се като в капан в този мавзолей. Може би Гормън се чувстваше по същия начин, защото видя, че и той гледа през прозореца.