Забележката й изненада Ейб и му хареса. Много хора биха предпочели да се затворят сами със скръбта. Нейното отношение бе по-здравословно.
— Тогава ще плуваме — заяви той.
— Ние не носим бански — припомни й Нора. — Аз поне нямам, а ти?
— Ще си купя нов.
— Съгласна съм. И аз ще си купя.
Ейб запали мотора и тръгна бавно по пътя.
— Искате ли да ви оставим пред някой магазин? Ние с Джек в това време ще отидем до мотела да си вземем плувките и ще се върнем след петнадесетина минути.
— Може да се забавим повече — каза Нора.
На следващата пресечка Ейб забеляза табелата на магазин за спортни стоки. На витрината с бели букви бяха изброени ловни пушки, риболовни принадлежности, бански костюми и оборудване за къмпинг.
— Какво ще кажете за този магазин? — попита той.
— Можем да опитаме — отговори Нора.
Ейб спря до тротоара. Тайлър срещна погледа му.
— Връщай се бързо — помоли го тя.
— Веднага. Ще ви чакаме тук.
Тайлър отвори вратата и слезе. Нора бутна седалката напред и погледна Ейб, сякаш искаше да му каже нещо, но в последния момент промени решението си. Настигна приятелката си на тротоара. Ейб изчака една кола да отмине и излезе на шосето.
— Господи — каза Джек, — горкичката.
— Успява да се държи.
— Много е силна.
— Да.
— Нора ми каза, че някога едва не се е оженила за онзи мъж. Накрая разбрала, че е сгрешила, когато го отблъснала и дошла тук, за да опита отново.
Ейб кимна в съгласие. Оглеждаше фасадите на сградите.
— Нора ми каза още, че след това Тайлър започнала да се разколебава, заради тебе.
Ейб не отговори нищо, но усети че сърцето му се разтуптя.
— Тя мисли, че Тайлър наистина си е паднала по тебе. И то много.
Ейб се усмихна доволно. В следващия момент забеляза в една странична улица две знамена, изправени на тротоара, и зави. Сивата каменна сграда вероятно е пощата, досети се, той. Но се оказа кметството.
— Какво правиш?
— Вземи колата. Донеси банските и някакви хавлии. Ела да ме вземеш оттук. Искам да проверя нещо.
— За Дженсън ли?
— Да!
Спря зад една камионетка и подаде на Джек ключа от стаята в мотела. Слезе от колата. Пресече шосето под ъгъл, встрани от входа на административната сграда и се запъти към двойна стъклена врата, над която висеше табела със синя петолъчка. Пишеше „Полицейски участък, Малкаса Пойнт“. Бутна вратата и влезе в празна приемна. Изправи се пред преграда от матирано стъкло с три гишета. Застана пред едно от тях.
— Ще задържим колата — каза мъжът.
Седеше на ръба на близкото бюро с гръб към гишето.
Жената полицай кимна. Кафявата униформа беше много тясна за широките й рамене и ханш. Трябваше да има двадесет и една години, но не личеше. Косата й бе къса, подстригана като на Тайлър. Гледаше в другото ченге и не забелязваше Ейб.
— Вземи Бикс да я изтегли, но искам да го наглеждаш.
— Страхотно. Бикс е любимото ми човешко същество.
— Това са капризите на службата, Люси. Той е мижитурка и затова искам да си там. Ако му дадеш и най-малката възможност, ще обърка цялата работа само за да ни направи напук. Щом пристигне в двора, кажи ми. Искам лично да я огледам.
— Добре.
— Ако Бикс се опита да те опипа, имаш разрешението ми да му светнеш един.
Тя се усмихна с удоволствие.
— Ще го вкарам вътре за причинена вреда на полицейски служител — тя понечи да се обърне и забеляза Ейб.
С кимване даде сигнал, че имат посетител.
Мъжът погледна през рамо, усмихна се и слезе от бюрото, а Люси се запъти към странична врата. Беше по-висок от Ейб, със слабо и сбръчкано лице. Прошарената му коса беше дълга отстрани, сякаш да компенсира липсата върху темето. Очите му бяха сиви като косата.
Какъв остър поглед, помисли си Ейб. Но същевременно поглед на ченге — бдителен, предпазлив и някак си вглъбен.
— Слушам Ви, господине. Казвам се Хари Пърсел. С какво мога да Ви помогна?
— Току-що посетих „Къщата на Звяра“.
Усмивката му леко изчезна.
— Да, и?
— Там са изложили Дан Дженсън.
Усмивката му напълно изчезна.
— Зная.
— Бях с една млада жена, която някога го е познавала. Можете ли да ми разкажете какво се е случило?